Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 153

И Фел широко разтвори очи, сякаш искаше те да изскочат от орбитите си и се втренчи в Айзон. Хипнотизираше. Айзон почти веднага се хвана за главата и след няколко секунди вече се молеше:

— Недей! Какво правиш?

— Какво правя ли? Приближавам екрана. Съвсем едва-едва. Мога и повече. Още веднъж?

— Не… — съвсем обезсилен прошушна Айзон.

Язон не вярваше, че Фел със силата на мисълта си наистина приближава към повърхността на планетата прочутия елекромагнитен (или какъвто е там?) екран. Със своята повишена чувствителност към емоциите, мислените заповеди и други пси-излъчвания Язон беше длъжен да усети поне нещо от варварското хипнотизиране. А той не бе уловил никакви импулси нито от мозъка на баща си, нито от мозъка на мъчителя му. Значи всичко е физика и физиология. Най-вероятно в мозъка на Айзон е било вградено някакво устройство, а Фел, докато си върти очите и се прави на страшен, за да отвлича вниманието на зрителите, тайно натиска някое бутонче като професионален фокусник — я с крак, я с ръка, може и със зъби…

Язон решително се отказа от по-нататъшни разсъждения. Не това е най-важното! Главното е, че ролите са разменени. Съвсем наопаки. Както в битка на живот и смърт. Току-що си държал пистолет, опрян в слепоочието на врага, но той е направил някакъв дързък невероятен финт и ето — твоят пистолет сочи в челото ти! Но най-чудното в тази ситуация беше, че никой не искаше да стреля. И двете страни просто искаха да диктуват условията. А сега — няма спор, даже Мета разбира прекрасно, че условията ще диктува Фел.

— Какво искаш от нас? — направо попита Язон.

— Искам да отидете на планетата Егриси, да намерите там нашия стар кораб и да го доставите тук. Още по-добре ще бъде, ако издирите и Нивела. Но най-важното е „Овен“. Това съвпада и с вашите интереси. Надявам се ясно обясних, че няма друг начин да помогнеш на баща си. И помни, момченце — да, за мене ти си момченце! Когато се върнете на Иолк само аз ще се разпореждам с „Овен“!

— А пък ти, деденце, запомни, че ако по време на нашето отсъствие нещо се случи с Айзон, няма да ми попречи никакъв екран. Ще те замъкна в пирянските джунгли и ще те оставя там гол, както майка те е родила, после изпод бронирания купол ще наблюдавам агонията ти. Трябва добре да го запомниш, дъртако. Да вървим, Язон! Вече ми е ясно всичко.

Мета рязко се обърна, казала последната дума в спора. Язон реши да се присъедини и, вече в крачка, подхвърли към Айзон:

— Татко, ти ще ни изпратиш ли?

— Разбира се, разбира се — той бързо се изравни с тях. — Не се безпокойте за мен. Ако тоя тип искаше да ме убие, отдавна щеше да го е направил. Уверявам ви, че нищо не ме заплашва.

Зад тях се разнесе отвратителен кикот. Нито един от тримата не се обърна.

Едва на улицата Мета попита с детска непосредственост:

— Язон, кажи ми откъде се вземат такива хора? Ами той е по-противен и от шипокрил!