Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 152

— А, да не би да се е появило галактическо правосъдие? — саркастично се осведоми Фел.

— Представи си, да! — излъга Язон без да мигне. И добави за убедителност: — Но теб ще те съдят по законите на тази планета.

— Само не блъфирай, Диомед — Фел с всяка секунда ставаше все по-весел, изглеждаше, че едва се сдържа да не се разкиска. — Ти даже не знаеш от коя планета съм. И татенцето ти не знае. Защото всичко е забравил! — тук той наистина се разхили. — Ти смяташ да лекуваш баща си от амнезия? Глупачето ми! Това не е обикновена амнезия! Това въобще не е амнезия, ако искаш да знаеш. Ще попиташ какво е? Ами и аз не знам!!!

И той се запревива от смях — продължителен, безумен смях, който изглежда му пречеше да каже докрай каквото бе намислил. Язон изведнъж усети нещо скрито в тази противоестествена ситуация. А това значеше… Значеше, Мета всеки момент може да започне да стреля и това никак нямаше да е добре.

— Успокой се, Фел! — подхвърли рязко Язон. — Дошли сме да говорим, не да се хилим.

— Не се смея на вас — ненадейно мрачно проговори Фел. — Това беше пристъп. — И извика силно: — Айзон! Тия младите ги остави, ами ти, стар глупако, забрави ли, че не можеш да отлетиш? Че екранът няма да те пусне…?

— В как-къв смисъл? — Айзон така се стресна, че започна да заеква. — Н-не разбирам…

— Какво има да разбираш! — учуди се Фел. — Ние сме пленници на тази планета, пленници на собствения си експеримент. Опитай да се доближиш към екрана и ще изпиташ такава болка, каквато жив човек не може да издържи.

— Ти приближавал ли си се? — тихо попита Айзон.

— Да — отвърна Фел. — Приближих екрана до себе си. Това не е трудно. И успях да науча много неща, докато вие с Нивела тук се занимавахте с глупости.

— Ние? Глупости?! Почакай?!… — Айзон като че ли изведнъж се събуди. — А Нивела как… Тя нали напусна планетата. И то два пъти.

— Разбира се. Първия път през хиперпрехода, а втория път с „Овен“. Така ли беше? Е, там, през рванавра здраво я е усукало, та вместо да попадне на Поргорсторсаанд, се изтърсила на Орхомен. Усещанията сигурно са били изключителни, та за паметта й въобще не говоря. Какво има сега в главата й, един космос знае. Но да оставим с това да се занимават доблестните медици от Лигата на Световете. Виж, второто й бягство е много по-интересно. Аз, между другото, така си и мислех, че с нашия „Овен“ не е никакъв проблем да се прескочи бариерата. Не може тая дяволска машина да се плаши от това, което сама е създала?! Аз и досега не разбирам как Нивела успя да подкара маршевите двигатели. Ако искаш вярвай, ако искаш не, но за мене това е истинска загадка.

— Не вярвам — глухо отвърна Айзон.

— Но аз и миналия път ти казах — вещица е тя!

— Защо тогава не отлетя по-рано?

— Какво да ти кажа, братко мой — Фел гадно изхихика на думата „братко“, — заради твоето дете не й се е правело, но за децата на Ахамант — веднага!

— Ти си негодник — почти шепнешком изрече Айзон.

— Може би — невъзмутимо отвърна Фел, — но ти казвам истината, а ти отново не вярваш. Твоят син и неговото момиче в подобна ситуация могат да направят куп глупости. Наистина ли реши направо да летиш, нещастнико? Искаш ли да опиташ? Хайде тогава!