Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 151

— Айзон, а не ви ли се струва, че вашата памет е манипулирана не само от Фел? — обади се Мета. — Ами ако Фел е само инструмент в нечии зли и много силни ръце? Само погледнете колко планети са въвлечени в тази история. В ход е някаква галактическа игра и ние сме се озовали в центъра й. Пък вашият Фел май е само дребна риба…

— Съгласен съм — кимна Айзон. — Затова сега ще отидем направо при него.

— Защо? — войнствено скочи Мета. — Да търсим нови приключения за своя сметка? На мен проблемите с Пир ми стигат. Отгоре на всичко на Язон му предстои да търси майчицата из целия галактически център! Аз няма да го пусна сам. Помислете само, кога ще се приберем у дома.

— И все пак трябва да се отиде при Фел. Аз не мога да изоставя планетата Иолк на произвола на съдбата. Прекалено много неща ме свързват с нея. Местният народ ме обича и ме почита като истински крал. Всъщност мечтая да отлетя оттук само, за да се излекувам и да си спомня своето минало. И за да усетя свободата. След това непременно ще се върна. Защото сега това е моят свят и той трябва да принадлежи на мене, а не на Фел.

— Баща ми е прав, Мета — каза Язон, като хвана любимата си за ръката. — Ти трябва да разбереш. За него Иолк е не по-малко скъп, отколкото за тебе Пир.

— А за тебе? — предизвикателно попита пирянката.

— За мене? Изглежда скоро ще се наложи да считам за своя родина цялата Галактика. Все пак стана ясно, че съм се родил тук… Не ме гледай така! Разбира се, Пир ми е най-скъп. Нима не е ясно? Да вървим при Фел.

Фел ги очакваше отпуснат подчертано небрежно на трона като в кресло. Тайните агенти бяха докладвали предварително на своя господар за всички потресаващи събития от последните часове, преди тримата бунтовници да дойдат до стъпалата на кралския дворец. Но Фел прекалено старателно си даваше вид, че не му пука. С невъоръжено око се виждаше, че той нервничи и е сломен, практически се е предал. А и нямаше как да се прави на силен. Поне така му изглеждаше на Язон.

Той започна пръв:

— Много се бях затъжил за баща си. По тази причина не намерих време да се видя с тебе, самозванецо.

Фел се усмихна накриво, като прие без възражение тази лъжа, мълчаливо преглътна дори оскърблението. С една дума — говори, Язон, говори, Диомед.

— Но сега дойдох да ти кажа, че властта на тази планета по право принадлежи на Айзон. И ако ти, Фел, не се откажеш от нея доброволно, ще те прогоним със сила. Днес ще излезеш на площада и ще обявиш пред народа, че се отказваш от властта, а ние ще намерим човек, който да управлява временно. Ще отлетим не за дълго, а само докато излекувам татко. После ще се върнем. А ти… Не, няма да те оставя тук. Баща ми е прав, на такива като тебе не може да се вярва. Ще те вземем със себе си и ще те оставим на някоя планета, където няма да умреш от глад, но пък и няма хора. Ти, Фел, си опасен за хората. Ако имаш възражения, готов съм да ги изслушам. Но те предупреждавам: има и друг вариант — да те оставя в ръцете на правосъдието. Не мисля, че това ще ти хареса повече. Все пак, необитаема планета може да се избере, а при съд едва ли ще имаш избор.