Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 150

Най-чудното обаче е, че видях Нивела още един път. Тя се върна след няколко години. След доста години. И не за мен, а заради нашия „Овен“. Не пожела да говори с мене. Само подметна една фраза: „Извинявай, много бързам, за всичко ще говорим после.“ И беше някак съвсем чужда. Качи се в пилотската кабина на нашия стар кораб-паметник, натисна някакви копчета и… отлетя. Корабът беше в движение! Но аз тогава нито се учудих, нито се разстроих. Отдавна бях престанал да се стремя накъдето и да било. А само чаках, чаках, чаках. Така трябваше.

Разбира се, веднага отидох при Фел и му разказах за случилото се. А той вече знаеше всичко, тайните агенти му бяха докладвали. Погледна ме с абсолютно див поглед и рече:

— Твоята Нивела е вещица!

— Какво е това вещица? — заинтересува се Мета.

— Вещица? Зла вълшебница — поясни Айзон. — Жена, която владее силите на необяснима за науката магия.

— А-а-а — проточи Мета разбиращо. — Древни митове.

— При нас тук всичко е древно, момичето ми — тъжно се усмихна Айзон, — не само митовете и легендите, а дори и животът.

— И това ли е всичко, което успя да си спомниш, татко? — поиска да обобщи Язон.

— В общи линии, да. Белите петна в паметта ми все още са много. А за Нивела повече нищо не знам. Нямаше даже какво да забравям.

— Затова пък, за Нивела знам аз — каза Язон.

И разказа за шифрограмата на Фрайкс, която бе получил Бервик.

По тоя случай бе доизпушен остатъкът от цигарите, въпреки възмущението на Мета и риска да останат без тютюн неопределено дълго време.