Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 142

— По-смело, братя мои — замърмори мъдрецът. — Обясних ви, че трябва да бързаме. Язон, вие сте пръв.

Язон не възрази. Щом трябва да е пръв, ще бъде. Само че вратата към другия свят пред очите им започна да се свива. Нима така безславно пропиляха шанса си? Обидно е, дявол да го…!

— По-бързо Язон — чу се глас отзад. — Късно е вече за крачки, направо се гмуркай!

Не трябваше да му повтарят два пъти. Язон скочи като във вода — напред с ръцете и главата. Усети как някакъв мощен поток го всмуква в черната дупка. Но левия му крак се беше закачил за нещо и се наложи да напрегне всички мускули, за да не се разпадне на две половинки. Рискуваше най-малкото да скъса сухожилие, защото двете сили, които го дърпаха в различни посоки бяха почти равни.

— Не правете това, Мета! — чу той гласа на все същия Гваханофабр, тънък и отчаян, но много тих, като че страшно далечен. — О, заради всички звезди и галактики, не правете това!

Язон се досети какво става. Главата му вече бе далеч от планината Билион, а кракът му още беше в ръцете на Мета. Неговата вярна амазонка бе заподозряла нещо нередно и се опитваше да предотврати раздялата им по най-простия и елементарен начин. Може и да беше права, може би не. Мъдреците са хитър и загадъчен народ, с тях винаги рискуваш да се окажеш не където искаш. Но във всеки от световете Язон предпочиташе да остане с два крака. Затова той се изхитри да извърти стъпалото си така, че закопчалките да се отворят. В ръцете на Мета остана само една обувка. Обувката, без съмнение, е ценна вещ, особено при пътешествия, но проблемът с нейното придобиване или изработване (според обстоятелствата) е много по-малък от израстването на нов крак например.

А планината сякаш си остана същата. Скали, бодливи храсти, криви дръвчета. Небето беше ясно, синьо и дълбоко. И въздухът миришеше другояче. Аромат на море. И никакви намеци за черната дупка — ни отляво, ни отдясно, ни зад Язон. Той внимателно запомни мястото и бавно потегли надолу — да се запознае с новия свят.

Пътят, обсипан с гадни дребни камъчета, които се впиваха в босия му крак, изведе Язон до река. Малко по-надолу по течението й се извисяваха крепостни кули. Най-разумно беше да тръгне натам, обаче като се огледа, Язон съзря до брега един хлапак, който ту се плацикаше в плитчините, ту намираше малки вирчета, в които да се хвърли възторжено. Момчето беше голо, но наблизо върху един плосък камък се виждаше някакъв белезникав парцал, който, изглежда, беше цялото му облекло.

— Ей, момче! — извика Язон на междуезик, който беше най-употребяваният в Галактиката. — Как се нарича тази река?

— Mi ne komprenas vin — отвърна аборигенът на есперанто.

И Язон с удоволствие премина на любимия си език от времената на древната империя, като повтори въпроса.

— Това е реката Анавр, а там е град Иолк, главният град на нашата планета — авторитетно обясни детето, като че ли не минаваше ден да не общува с такива неориентирани чичковци-пришълци.