Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 140

Мечтаех да се снабдя със звездолет или да го построя. Но къде ти — тук съм фермер, а на другите планети съм просто един гост, дори и когато ме наричат бог. Оставаше ми само да чакам. И аз чаках. Както виждаш, не беше напразно. Надявам се, сега разбра, че трябва веднага да идеш на Иолк, да накажеш злонравния Фел и да върнеш законната власт на баща си?

— Почакай, Хирон — каза Язон, след като търпеливо изслуша безкрайно дългия му монолог. — Май това е трябвало да се направи преди тридесетина години. Сега може би нито Фел, нито Айзон не са вече живи. В края на краищата, може там да са станали още пет или десет дворцови преврата.

— Могли са — съгласи се Хирон. — Но не са.

— Откъде знаеш? Бил ли си скоро там?

— Не, през последните години и тук рванаврът започна да се отваря все по-рядко и по-рядко. Капризно устройство се оказа. Понякога просто не искаше да ме пуска, а понякога ми правеше кошмарни номера с времето. Можех да живея някъде цяла година, а да се върна след един ден, или да отида някъде за минутка и да се върна след месец тукашно време. Мария отдавна беше свикнала с тези неща, но ако възникнеха неприятности с властите… Тогава по всяка вероятност трябваше да напусна Поргорсторсаанд, без да изпълня молбата на баща ти. Нямах право. Затова започнах все по-рядко да пътувам по световете — не рискувах. Но моят познат мъдрец на име Гваханофабр, като ме видя как страдам, ми разказа последните новини от любимите ми планети. От него съвсем наскоро научих, че на Иолк както преди управлява Фел, а твоят баща Айзон все така те очаква и е достатъчно млад, за да управлява своята страна. Разбери, Язон, твоя баща и неговият брат не са съвсем обикновени хора. Още като ги видях, го разбрах. Това е всичко. Време е да тръгваш.

Лулата на Хирон угасна и той старателно започна да я изтръсква, като с фермерска акуратност предварително постла пред себе си салфетка. А Язон вече беше изпушил две цигари подред и се канеше да запали трета.

— Сега ще летим при твоя баща, нали? — внезапно напомни за присъствието си Мета.

— Да — каза Язон твърдо.

Аргументите за такава промяна в плановете още не бяха узрели напълно в главата му, но той вече си даваше сметка, че друго решение няма.

— А как ще…? — започна Мета.

Но Язон вече сам си беше задал подобен въпрос, за него тия „как ще…“ се оказаха значително повече отколкото у Мета. И той се опита да свърже всичките си задачи в един възел. И май успя.

— Мета, слушай. Иолк се намира в същия кълбовиден звезден куп, където около слънцата си се въртят планетите Егриси и Орхомен. Прав ли съм, татко?

— Да, момчето ми. Но ти какво знаеш за тези планети?

— О-о-о! — проточи Язон многообещаващо, явно с намерение да разкаже.

Но Мета решително вдигна ръка:

— Чакай, Язон. Не сега. Забрави ли, че времето ни е малко? И теб, и мен ни чакат на Пир. А и към центъра на Галактиката е най-добре да летим с големия линкор. Вече сме го обсъждали. Единственото, което би трябвало да направим още тук, на гостоприемния Саанд (да ми простят домакините това съкращение) — това е да се изкачим на планината Билион и да разгледаме отблизо прочутия рван… вран… как беше…? Може би ще можем направо да скочим там, защо да хабим гориво напразно!