Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 144

Крал Фел се приближи към него безумно изцъклил очи, с което хвърли в паника цялата стража. После диктаторът като че се овладя и спря. Но очите му гледаха все в една посока. И това не беше лицето на задържания. (Откъде би могъл Фел да знае как изглежда синът на Айзон? Да не би по модемната връзка да получава седмичния бюлетин с фоторазпечатки: „Издирвани от Специалния Корпус лица!“) Не. Кралят на Иолк гледаше краката на влезлия и Язон с ужас се досети, че е нахлул в покоите на Негово Височество наполовина бос, освен това с окървавен от острите камъни крак, който оставяше гнусни следи по изисканата мозайка — това можеше да бъде изтълкувано като висша степен на неуважение към първото лице на планетата.

Трябваше бързо да оправи положението и той смело се впусна в импровизации. Много му се искаше да се впише в обкръжаващата го архаично-еклектична обстановка и от усърдие заговори в бели стихове:

— О, кралю мой, когато спусках се от планините, бях аз обут все още, но преминавайки реката с име Анавр, сандалът от единия ми крак случайно падна. — (Интересно от какъв древен текст паметта му беше измъкнала думата „сандал“. Впрочем всички наоколо и без друго са обути в сандали. Естествено е на топлите планети това да е най-разпространената обувка.) — И бе отнесен от потока бурен в далечината. Простете, моля ви, кралю, за тази грешка моя.

Но Фел, изглежда, изобщо не го слушаше. Той беше хванал главата си с две ръце и сега пък гледаше към тавана, като очевидно отправяше молитви към някакви свои богове. След това отпусна ръце и внезапно издаде екстравагантна заповед:

— Оставете ни сами! — каза той на стражата.

Всички се отдалечиха и те останаха на четири очи.

— Кой си ти? — попита кралят и без да му дава време за отговор предупреди: — Само не се опитвай да ме лъжеш. Все едно — ще науча истината. Аз мога да чета мисли.

Последното изглеждаше доста съмнително, а пълното логическо несъответствие на това твърдение с първоначалния въпрос и последвалата сурова молба, говореха единствено за скромните интелектуални способности на Фел.

— Моят възпитател, старият и мъдър Хирон, ме е учил никога да не лъжа, и въпреки че съм скитал достатъчно из вселената, където срещаш много лъжци и трябва да ги побеждаваш с техните средства, днес ще бъда верен на уроците на моя стар учител.

Ето така многословно, и даже високопарно започна своето признание Язон. Стиховете може и да бяха излишни, но като цяло той правилно беше докарал тона на разговора, Фел много добре понасяше този начин на изразяване.

— Наричат ме днес Язон дин Алт, но Айзон, бащата мой на тази планета живеещ, нарекъл ме е по рождение Диомед. Как дълго търсих своя баща и своята родина! Но ето ме накрая тук!

— Върви тогава при него — разпореди се крал Фел, като неочаквано бързо прекрати аудиенцията. — Ще заповядам на моите поданници да ти покажат дома на Айзон. И стражата повече няма да те безпокои, Язон! Повярвай ми, това беше не повече от досадно недоразумение.