Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 141

Язон се замисли над тези думи и едва сега обърна внимание на Екшен. Хирон и Мета също погледнаха ловеца, който като че ли беше останал встрани от всичко. Той седеше, обхванал лице с длани, и изглеждаше съвсем безучастен. Като усети върху себе си погледи от три страни, вдигна глава и тихо рече:

— Не мога да летя с вас.

— Ами недей да летиш — равнодушно каза Язон. — Беше ми приятно да те видя. А затова… свободният е свободен. Ти имаш свои дела, ние свои. Да не умножаваме същностите повече от нужното. Така ни е съветвал още Уилям Окам.

Язон никога не се лишаваше от удоволствието да блесне с някой цитат от древните.

— Вие вече ги умножихте — тъжно рече Екшен. — От най-ранно детство съм пример за законопослушен гражданин на своята планета. Не трябваше даже да слушам всичко, което тук се изговори. Но не ми стигна твърдост да стана и да си отида. Ако за това узнаят властите, ще ме лишат от моя космолет и от ловния лиценз.

Язон искрено се обърка от изявлението му, а Мета ласкаво каза:

— Важното е да не те убият. Във всички останали случаи ще ти помогнем. Наистина.

Ето за това най-вече я обичаше Язон — за прямотата й. Екшен погледна с диви очи красавицата-пирянка и даже не се усмихна в отговор.

— Не искам да рискувам — промърмори той тихо. — Извинявайте.

И излезе от стаята. По-добре късно, отколкото никога.

Тогава Язон подчертано високо произнесе:

— И все пак ще опитаме да изнесем оттук стоманения глиган!

Шеста глава

Планината Билион се оказа неочаквано висока. Обикновено всичко, което в детството ни е изглеждало огромно, когато пораснем започва да ни се струва малко, почти като играчка, даже понякога жалко. Но планината Билион сякаш беше расла заедно с Язон. Тя и сега се издигаше в облаците и на върха й повече отиваше снежна шапка, отколкото бодлив храсталак.

Мета през целия път се изкачваше с обичайното си темпо — т.е. като при стремителна атака, така че накрая Язон бе изплезил език като запъхтяно куче. Трябваха им не повече от три минути да открият замаскирания вход на пещерата, и в този момент като изпод земята пред тях се яви мъдрец.

— Гваханофабр — представи се той. — Знам вече къде искате да отидете и съм настроил всичко. Трябва да побързате, рванаврът може да се затвори всеки момент и то за дълго. Да тръгваме.

— Какво пък, давай, приятелю! — каза Язон небрежно и усети, че го обхваща неподходяща за случая веселост.

Мета също се усмихна, но повече от учтивост и леко недоверчиво.

В пещерата беше влажно и задушно, някъде в дълбините й капеше вода, а пред очите им се стелеше плътна мъгла. Като в баня. „Странно — помисли Язон, — Хирон нищо не каза за мъгла и вода въобще“. Трудно беше да се види даже в кой ъгъл е разположен тоя митичен вход-изход. Но когато го видя, побиха го тръпки — до такава степен това абсолютно черно петно напомняше универсалния материен поглъщач на Солвиц. И Мета, изглежда, също си спомни общия им познат, защото пистолетът рефлекторно скочи в дланта й.