Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 143

— Анавр… анавр-рванавр — промърмори за себе си Язон.

Ама че названийце! Не е минало без намесата на Хирон, защото на есперанто това име нищо не значи.

А на глас Язон бодро каза:

— Благодаря ти, момче, значи съм дошъл където исках.

— Ако сте за Иолк — местният жител реши сериозно да се погрижи за госта, — то най-добре ще е да минете през брода. Вървете все направо, там е плитко и даже на мен ми е до кръста.

Язон още веднъж благодари и бързо премина реката.

Бе горещо, дрехите му изсъхнаха почти веднага. Наложи се да навие ръкавите на куртката си и съответно да скрие в пазвата си лъсналия пирянски кобур. Винаги щеше да успее да го извади. Пък и доколкото си спомняше думите на Хирон, местната публика не беше много на ти с техниката, така че едва ли го чакаше кръстосан картечен огън.

Когато наближи града, стана ясно, че тук даже и не мирише на картечници. По крепостната стена се разхождаха воини с копия и мечове, също такива стражници го посрещнаха и при портите. Наистина, отблизо изпод лъснатите до блясък медни шлемове се виждаха да стърчат микрофони, а между перата на главите им недвусмислено се забелязваха трепкащи антенки. За пълния абсурд на ситуацията не достигаха само магнитни детектори за идентификация на паспорти и пари. За радост никой не поиска от Язон документи — просто попитаха:

— Накъде?

— Търся Айзон, сина на Крет. Моето име е Язон дин Алт.

Язон от опит знаеше, че в такива случаи истината е най-доброто прикритие, още повече — когато това не е цялата истина. Кой тук можеше да знае името, което му е дал Хирон. Виж, ако се беше нарекъл Диомед… Е, за всичко си има време. А като за първи емоции стигаше да назове името на баща си.

— Айзон ли търсиш?! — буквално изреваха двамата стражници. — Е, не! Отначало ще те отведем при Фел.

Обградиха го и явно искаха да го сграбчат — това беше сигурно.

— Спокойно, сам идвам, съгласен съм — примирително вдигна невъоръжените си длани Язон. — Със стария Фел също имам какво да си поговоря.

Подобни фрази не бяха по вкуса на тукашните кучета-пазачи. Язон опита да завърже разговор на по-неутрални теми, докато прекосяваха града. Ала невинни въпроси от рода на: „Кажи, братле, тук има ли хубави булки?“ или „Как е, приятел, да му пийнем едно вино, а?“ останаха без отговор и Язон окончателно прозря, че те не „вървят през града“, а „него го водят през града“ и съгласно устава (или каквото имат там — списък с предписания?), всякаква размяна на реплики с арестувания са строго забранени.

Дворецът на крал Фел се оказа нелош както отвътре, така и отвън, но по чистота и комфорт все пак доста отстъпваше на луксозните хотели на Касилия или Клианда, а още повече — на богатите вили на Лусуозо. Така че мисълта да завземе властта на тази планета не предизвика у Язон особен ентусиазъм. Но съществува едно такова понятие — синовен дълг. Или поне го е имало някога. И любопитство. Играта беше започнала — искаше му се да я доиграе до край. А кой по-добре от Язон знаеше — влезеш ли в едно казино — спазвай правилата му! Или, в краен случай, си давай вид, че ги спазваш.