Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 139

Така станах избранник. Вярвай ми Язон, и досега не знам за какво и от кого. Но аз наистина се научих да използвам този рванавр-преход, който за по-лесно нарекох рваноход. Мъдрецът ми бе обяснил, че с думата „рванавр“, която се чете еднакво назад и напред, древните са наричали мястото, където времето тече и в двете посоки, а пространството е сгънато на хармоника и пътешествието по него не е никакъв проблем. Въобще, „рванавр“ не е собствено име на някакъв учен, както отначало си помислих. И можех да усъвършенствувам този термин както си искам. И го направих, далеч не само названието, а и самия процес. Намерих един пийнал офицер и размених една кожа на гигантска петниста мечка срещу подробна звездна карта на Галактиката и приложен към нея дебел справочник на обитаемите планети. Постепенно усвоих целенасочените скокове в пространството.

В моята колекция се появиха любими светове, там оставах задълго, техните жители вече започнаха да ме познават, някъде ме считаха за бог, някъде за полубог, някъде просто за тайнствен пришълец. На някои аз помагах, другаде помагаха на мене. Но едно правило оставаше неизменно. Рваноходът отваряше проходи само към светове с ниско ниво на технология. Поргорсторсаанд беше сред тях, може да се каже, най-високоразвитият. По-късно, когато научих какво е Лигата на Световете, разбрах окончателно: на планетите, действителни членове на тази организация, явлението рванавр е принципно невъзможно. Защо е така — и досега не знам. Но е така.

Иолк стана една от любимите ми планети и то тъкмо когато на власт там дойде твоят баща Айзон. Можех ли да откажа на молбата му да скрия новороденото момче тук, в горската тишина? Ти беше последната му надежда и волята му беше да дочакам твоята двадесетгодишнина, преди да ти разкажа истината. Не смогнах да изпълня молбата му, защото ти избяга от нас две години преди това, като надхитри всички. През цялото изминало време те търсих. Но само по планетите, които можех да посещавам през рванохода. Но ти не ходеше по такива светове, според твоите представи там нямаше какво да се прави. По-мили ти бяха техногенните комфортни планети, пълни с богати комарджии, от които лесно могат да се измъкнат пари. На Пир бях ходил много преди твоята поява там. На Пир остана моята дъщеря Окайра. Тя израстна като майка си, страшната романтика на войната я увлече много повече от космическите пътешествия. Не успях да убедя момичето да напусне родната си планета. Впрочем, на кого го обяснявам!… Досещах се, че тя е загинала — на Пир малцина доживяват до старост, само че не знаех със сигурност, не можех да знам, защото от известно време Пир се „затвори“ за рванохода.

И само веднъж случайно попаднах на планетата Апсала, която ти наскоро бе посетил, Язон. Помниш ли, когато си предизвикал авария на звездолета, за да се отървеш от някакъв чудак? Едва не си загинал там, проклетнико! Разминали сме се тогава с някакви две години, не повече, но за теб вече се носеха красиви легенди, разпространявани от Мастригулите и Перссоните.