Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 137

Та така. Преди половин век Иолк бил управляван от някой си крал Айзон, син на великия Крет. Крет бил много популярен сред народа. Като пряк потомък на първопреселниците, той едва ли не единствен от управниците на Иолк се опитал да възроди на планетата ако не материално-техническите, то поне морално-етичните основи на цивилизацията. Синът Айзон задминал баща си, още повече, че властта получил не по наследство, а в резултат на пореден преврат. Той провъзгласил мир и покой на планетата, вечна власт на своята династия, отмяна на кървавите турнири, равни права за всички, контакти с боговете от космоса и други подобни… Но не на всички — ох, съвсем не на всички! — им харесали подобни перспективи.

Айзон имал брат по майчина линия — Фел, син на Пойсон, същият този, който командвал морския флот на планетата Делта. Та този Фел хич не харесал новите идеи. Той искал властта и смятал, че всички средства за постигането на тази цел са добри. Без да му мисли много изклал всички верни съратници на Айзон, а самия крал — все пак роднина! — пощадил, но го принудил да живее в града като обикновен роб.

А на Айзон по същото време му се родил син. Кръстили го Диомед. Местните пророци предрекли велико бъдеще на детето. А можеш ли да скриеш такова събитие от крал-узурпатор? Фел се разтревожил, видял в момчето голяма заплаха за себе си. Бил мерзавец, не се спирал пред нищо и това знаели всички на Иолк. Така че Айзон решил да изпревари своя коравосърдечен брат. Той обявил смъртта на детето си и даже направил богато погребение. Церемонията била извършена за сметка на градската хазна, защото мнозина в Иолк все така помнели бившия крал. Не, не правя грешка, столицата също се нарича Иолк. И макар тържественото погребение на детето на прост роб да противоречало на законите на този свят, Фел се съгласил на такива разходи, това било за него празник. Наивникът Фел мислел, че се подиграва на бившия крал, но се получило точно обратното — бившият крал Айзон го надхитрил.

Бебето Диомед ми беше предадено за възпитание. Аз приех момчето като свое и му дадох ново име, съзвучно с името на баща му — Язон. А виж, второто име, ми подсказаха мъдреците — дин Алт.

А сега ме попитай откъде знам всичко това — завърши разказа си.

Ръката на Язон сама бръкна в джоба му и той успя да запали, преди Мета да успее да каже каквото и да било. Пирянците нямат равни в бързината на действията, но с думите нещата за тях са по-сложни. Не ги бива в говоренето.

„Попитай ме, казва…“

Че на това място от разказа на стария Хирон Язон не би удържал напиращия в него въпрос.

— Но ти как се оказа там, татко?! — възкликна той, едва издухал дима от първото дръпване. — Като си помисли човек къде е Иолк, къде Поргорсторсаанд!

— Точно така — къде! — неразбираемо реагира Хирон и се умълча.