Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 136

— Разбираш ли, Язон, Мария те откърми, но тя не те е родила. Сега трябва да узнаеш истината — добави Хирон сякаш преко сили, закашля се и замлъкна за дълго, явно за да даде на Язон възможност да проумее чутото.

Но Язон прие всичко много спокойно. В края на краищата, какво значение има кой е той по кръв. Родната майка, както и родната планета, отдавна бяха станали за него абстрактни понятия. Затова пък върху лицето на Мета се изписа искрено удивление.

„Странно — помисли Язон, — откога една пирянка я вълнуват проблемите на роднинските връзки?“

А Хирон насочи следващата си реплика точно към нея:

— Мета, ти помниш ли майка си?

— Много слабо, бях само на пет години, когато тя загина. Казваше се Окайра.

— Правилно — неочаквано каза Хирон, — Окайра е моя дъщеря. Познах те, Мета, защото много приличаш на нея.

Язон трепна. Почвата на реалността отново се изплъзваше изпод краката му.

— И какво излиза, че едва ли не встъпили в кръвосмешение? — изтръгна се неволно от него.

— Успокой се, Язон. Ти и на мен не си роден син. Дошло е времето да ви разкажа за това.

Пета глава

— Планетата се наричаше Иолк. Десетата поред в системата на белия гигант Хелио в кълбовидния звезден куп близо до центъра на Галактиката. Подробности могат да се намерят във всеки справочник. С две думи — гореща планета. На екватора не може да се живее, а и няма къде, наоколо има само гореща като в чайник вода. На северния полюс има огромен континент. Него и заселили. Не много отдавна, преди някакви си петстотин години по местно време, може и по-малко да са. Всичко това изглежда странно, но така разказват хората. А на Иолк се заселили странни хора. Техниката им, както трябва да се очаква, постепенно се износила, а пък те не поискали нови доставки. Не построили космодрум. На всички, които пожелавали да посетят Иолк, се предлагало за добре дошли да се приводнят в океана, бил голям и всеки можел да го улучи. И нали имали флот (платноходи, гребла, изцяло дървения) — да посрещна дългоочакваните гости с вино и месо, пък за неканените — оръдие и барут. Виж, какво е това барут хората от Иолк не забравили и продължили да го произвеждат та чак и до днес. Храна имало на планетата колкото щеш — природата не лишила континента от нищо. Така че никакъв прогрес не им трябвал на местните хора. За тия пет века нищо особено не се променило, а да — с времето първопреселниците се разделили на две групи — каста на патрициите, които можели да ползват всички остатъци от техниката, даже космическата връзка, и каста на робите, които не само до машините, но и до конете не били допускани. И така от век на век — робите работели, патрициите се наслаждавали на живота. Но най-важното било, че и едните, и другите били сити, и едните и другите имали семейства, отглеждали деца, и едните, и другите от време на време вземали участие в кървави турнири с бой до смърт, в които оцелявали само най-силните. За разлика от робите, патрициите понякога си уреждали дворцови преврати и тогава едно семейство сменяло друго на трона, че и по-лошо — син завземал властта от баща си, брат — от брата, племенник — от чичо си. Такива им били нравите.