Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 135

— Деца мои, как се радвам, че успях преди смъртта си да ви видя! Приближете се, момчета, искам да ви целуна.

Гласът й беше слаб, но думите звучаха отчетливо и ясно.

— Да си отидеш от тоя свят не е трагедия — занарежда Мария. — Просто за всяко нещо си има време. Проживях дълъг живот и вие не трябва да скърбите за мен. Аз наистина мога да умра с радост, щом ви виждам пред себе си такива красиви и вече възрастни. Язон, това момиче — твоята жена ли е?

— Да — отвърна Язон, като се забави само за част от секундата.

Мета едва забележимо се усмихна и направи знак с очи към него.

Старата Мария помълча, чувстваше се че й е трудно да говори.

— Бих могла да ви разкажа много неща, деца мои, много от които са важни за вас. Но вече няма да успея. Надявам се Хирон да ви предаде всичко, което съм му заръчала. А сега вървете. И не тъжете. Истинските хора още на старата Земя са умирали с радост и не са огорчавали никого със своята смърт. Желая ви щастие, деца!

След това те ядоха и пиха, имаше много прясна и вкусна естествена храна, приготвена по старинни фермерски рецепти от птици, свинско и риба, специално по молба на Язон наляха добре отлежало уиски, което беше специалитетът на семейство Хирон. Вдигаха тостове, разказваха си весели истории, спомняха си изминалите години, а за тъжния повод, събрал ги под тази стряха, избягваха да мислят, затова и песни не пяха. В един момент Хирон стана, излезе за малко, върна се и от прага произнесе тихо-тихо, сякаш въздъхна:

— Умря.

И тогава запя.

Песента беше на непознато даже за Язон наречие — печално-тържествена, но с откровена, раждаща се някъде отвътре тема на радостта. Напълно съответстваше на последните думи на старицата Мария.

Като свърши песента, Хирон наля на всички още по чашка, мълчаливо обърна своята пръв и веднага взе в ръце апарата за далечна връзка. Извика лекар, погребално бюро, съобщи на роднините, които живееха далеч, след това заръча на Ескли с всъдехода да обиколи съседските ферми. Или съседите нямаха телефони, или местният закон препоръчваше за погребение да се съобщава лично.

— Вижте какво, деца мои — рече Хирон, докато слагаше слушалката и сядаше обратно до масата. — Лекарят ще бъде тук след два часа, другите — още по-късно. Вие сами ще решите дали да останете на погребението. Ще решите след като ви разкажа нещо. Мария имаше много деца. Но само тебе, Язон, поиска да види преди смъртта си. Извинявай, Екшен, но това беше изключително важно за нея.

Хирон направи пауза, колкото да разпали лулата си. Мета веднага погледна към Язон, но той даже не мигна: един вид, виждаш ли, старецът си пуши, но аз съм ги оставил, седя и не обръщам внимание.