Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 134

Ескли прекъсна мислите му, обяснявайки като на невежи:

— Нима не разбирате — та това е киборг, кръстоска между машина и животно. Хирон ми разказа, че напоследък такива гадини често се появяват по нашия край и ние се научихме да се борим с тях. Ето — например за това изобретихме здрунтела.

— Хубав здрунтел — похвали го Екшен, докато с уважение разглеждаше дългото копие, станало отново гладко и черно.

Затова пък сега ясно се виждаше разположената в средата удобна ръкохватка от мек материал с редица ярки бутончета, удобно лягащи под пръстите.

— А със шмузеда комплектова ли се? — компетентно се заинтересува Екшен, но Язон реши, че го прави, за да покаже ерудиция.

— Не-е-е — отвърна бавно Ескли. — Шмузедата е винаги отделно. Впрочем… Браво, Екшен! Това наистина е добра идея — циклофотен здрунтел с подцевна шмузеда. Утре ще го обмисля на спокойствие.

Мета още не се беше ориентирала в принципа на действие на непознатите даже по названия оръжия, но очите й вече блестяха. Ловец, изобретател на оръжие и пирянка — това беше взривоопасна смес и разговорът заплашваше да продължи дълго.

Язон вече обмисляше как по-тактично да прекъсне очертаващия се военно-технически диспут, когато младият Ескли с решителността на старши по звание нареди:

— Добре, после ще поговорим. А сега ми помогнете да довлека киборга до талигата.

Трябва да се признае, че киборгът беше тежичък, и то доста. Ако не беше Мета, сигурно дълго и досадно щяха да влачат тялото по земята. Но пирянката го сграбчи за бивните и почти без да се напряга повдигна половината тяло така, че да могат да пъхнат под корема на чудовището дебела двуметрова тояга. Ескли и Екшен я хванаха от двете страни за краищата, а Язон държеше копитата. Така криво-ляво го довлякоха.

Това, което Ескли наричаше талига, се оказа напълно приличен четириосен всъдеход с големи грайферни гуми. Хвърлиха глигана в мръсния (как другояче при такива товари) багажник и потеглиха.

Язон си беше спомнил — не бяха далеч. Отиваха към същата ферма, където двамата с Екшен бяха прекарали детството си. Не успяха да поговорят за нищо. Двигателят на всъдехода ревеше отвратително силно като всички механизми на тая планета.

— Кажете, млади момко — попита Язон, като се постара да надвика рева на мотора, — ще можем ли да вземем този трофей с нас, когато отлитаме?

— Питайте Хирон — изкрещя в отговор Ескли. — Но доколкото знам, от нашата планета не е разрешено да се извозва нищо такова.

— Хайде де! — изхъмка Язон под носа си, но така, че само Мета да го чуе. — Малко ли неразрешени работи съм правил?

Къщата на стария Хирон никак не се беше променила през тези дълги години — направо да се чудиш! Все същият островърх покрив с червени керемиди, все същите тъмни греди по стените, обвити с бръшлян и диви лозници, все същата скърцаща стълба нагоре и масата в центъра на голямата светла стая, същите дебели стъклени чаши за домашно вино или бира. А и самият Хирон си беше все същият — беловлас, мургав, изсушен от слънцето и вятъра до такава степен, че бе спрял да старее. Само Мария вече не беше същата. Тя лежеше в другата стая пред отворения прозорец и само извърна поглед към влезлите.