Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 133

Новодошлият беше толкова красив, а движенията му така уверени и точни, че всички неволно замряха в очакване, може да се каже — с предчувствие за свещенодействие. И то бе извършено. С тънко мелодично подсвиркване младежът подмами стоманения глиган от убежището му, и когато свирепата твар с всички сили се понесе към златокъдрия герой, той вече бе напълно готов да отбие атаката. Блестящото остро копие безпогрешно се заби в дясното око на чудовището. Само че това не беше копие, а някакъв хитър уред — зеленикаво сияние обхвана животното в дължина, а изглеждащата до този момент гладка повърхност настръхна и стана заплашително бодлива. Кошмарният инструмент се завъртя около оста си и започна да навлиза все по-навътре и по-навътре. Окото на глигана се изду с гъсто кървава светлина, после се пукна и задимя. Животното замря като парализирано. А юношата, без да губи време, измъкна зелената пламтяща пика и веднага я забоде в лявото око на врага. Всичко се повтори — и въртенето, и издуването, и димът. После глиганът рухна и вирна към сивото есенно небе блестящите си стоманени копита.

Смътна догадка порази Язон. Това не е звяр, нито машина, това е андроид — т.е. „глиганоид“. Очите са им слабото място. Впрочем с такова свределче, където и да боднеш… Първо да изясним кой е този момък.

— Как те наричат, млади юнако? — запита Екшен, изпреварвайки Язон.

— Наричат ме Ескли, а цялото ми име е Есклапиус — с достойнство се представи победителят на глигана. — Аз съм новият ученик на тукашния фермер Хирон, който е известен със своя талант да възпитава поколения добри воини.

— Колко приятно, Ескли! — радостно плесна с ръце Екшен. — Нали и ние с Язон също сме негови възпитаници.

— Много съм чувал за вас — почтително се поклони младият Ескли, като сложи ръка на гърдите си и отстъпи крачка назад. — Мъдрият Хирон неведнъж ми е давал за пример вас двамата.

Този странен диалог все повече напомняше на Язон сцена от старинен спектакъл, само дето актьорите са пообъркали облеклата и мястото на действието. Усещането за нелепост, започнало да обхваща Язон още на космодрума Поргорсторсаанд, се върна с нова сила. Прииска му се да се събуди, но като погледна към Мета разбра, че трябва да вземе пример от практичното й във всяка ситуация поведение на пирянка. Без да обръща внимание на ритуалните (или каквито са там) глупости на местните жители, тя се беше навела над глиганския труп и внимателно изучаваше неговата козина, копита, бивни, и други… устройства. Да, на езика й напираше думата „устройства“. И все пак това беше животно. Въпреки че четината му наистина се оказа стоманена, копитата също, а от разбитите очни ябълки стърчаха овъглени проводници.

„Е, къде видяхме нещо подобно съвсем неотдавна? По-смело, Язон, по-смело! Ти вече си спомни, но се страхуваш да повярваш. Защо се боиш, защо? Не е ли защото Пир ти е станал почти родина, а този древен Саанд — още повече!?! Какво следва от това? Още една крачка по логическата верига! Да, да, и шипокрилият игломет, и стоманеният глиган нападаха лично теб, Язон! Пирянската гад стреляше в твоята Мета, само за да удължи удоволствието от общуването си с тебе, а тукашният глиган се нахвърляше върху всички, защото такива са си глиганите, но и обявата на летището я направиха в онзи момент именно заради тебе! Всичко е било изчислено при тях! Само че — кои са тези «те»?“