Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 132

Дивият глиган се оказа огромен колкото теле, твърдата му като телена четка четина синееше с естествен стоманен блясък, така блестяха и бивните и копитата му. Впечатляващ екземпляр! Но още по-впечатляваща беше реакцията му на изстрелите. Глиганът отскачаше, обвиваше се в синьо светещо облаче и върху туловището му не оставаха никакви следи от смъртоносните за всичко живо заряди. Що за звяр! Като някакъв робот с мощно импулсно защитно поле! И какво силово поле иска такъв робот?! За да му стигне енергията, би трябвало да влачи след себе си дебел колкото ръка кабел. Най-малко. А този… Май все пак е животно — от зурлата му се точат лиги и от него вони като от обикновена свиня, а и атакува със свирепостта на подивял добитък.

„Ще вземат да ни свършат патроните! — разтревожено си помисли Язон. — Не е ли време да помислим как да се измъкнем оттук? Поне да се качим на дърво като за начало, за нещо като таймаут.“

Но Екшен, изглежда, знаеше по-добър вариант. Все пак — беше ловец и почти местен жител.

— Почакайте! Отвлечете му вниманието! — извика братът. — Трябва да го издебна изотзад.

Язон едва сега обърна внимание, че оръжието на Екшен е по-особено. Най-много приличаше на харпун за подводен лов. Само че се зареждаше не със стрели, а с тънки здрави игли.

— Искам да го свалим, без да повредим кожата — поясни Екшен. — Това е важно. А вие, братлета, пипате много грубо. Още малко и с огнемет ще го залеете. Ще изгори добичето и няма да има с какво да се похвалим!

Прекратиха дискусията, защото глиганът отново се приготви за атака. И всичко стана учудващо лесно. От душа се настреляха в защитния му екран, който даже започна да показва признаци на отслабване, отвлякоха вниманието на напълно озверелия урод, а опитния Екшен ловко втъкна иглата точно във врата на металоидното чудовище. Само че глиганът отново ги изненада с непредсказуемата си реакция. Той се завъртя на място, заквича обидено, след това изтърча зад дърветата и притихна там в гъстия храсталак. Притаи се не за дълго, не мина минута и невидим отново се развъртя там, загрухтя, кършейки клони, все по-силно и по-яростно. Кой знае защо на никого не му се искаше да иде да провери скоро ли ще пукне звярът от тази, както смяташе Екшен, смъртоносна отрова.

— Е, какво ще сменяме ли тактиката? — подметна Мета.

Но никой не успя да разбере същността на предложението й, защото дойде ново подкрепление.

С мека котешка походка към тях се приближи юноша със златисти къдри, облечен в плътно прилепващ комбинезон. Той държеше в ръцете си дълъг заострен предмет, държеше го балансиран като копие, а около главата му проблясваше тънка дантелена мрежа, напомняща по форма на шлем.