Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 131

— Екшен — обърна се Язон към брат си, като наруши твърде дълго продължилото мълчание. — Защо, според теб, никой освен нас не напира да дойде тук и да победи страшния горски звяр? Обявата беше за всички.

— Ами братко, защото във всички времена смелчаците са били малко — странно отвърна Екшен. — Ето и сега — малцина се решават да излязат на опасната пътека на ритуалния лов.

— Какво значи „ритуален“? — хвана се Язон за последните му думи.

— Ти да не си забравил? — учуди се Екшен. — По тия места открай време има такава традиция. Порасналите юноши спазват обичая и отиват на лов в подножието на планината Билион…

Чак тогава Язон си спомни. И веднага позна местността, в която се намираха. Нали гората навсякъде си е гора, освен това мъглата, дъждеца и утринната мараня му бяха пречили до този момент. Но когато излязоха на открито и през мътната дъждовна завеса изплуваха тъмните очертания на обраслата с бодливи храсталаци планина Билион, в паметта на Язон отведнъж се пробудиха детски и юношески спомени. Намираха се съвсем недалеч от родния дом, само дето вървяха не към него, а към подножието на планината.

— Нито веднъж не съм участвал в такъв лов — усмихна се Язон. — Помниш ли, Екшен, че от малък не спазвам никакви правила. Но, разбира се, съм чувал за всички тези чудесии. Боговете, така да се каже, всяка есен ни изпращали изпитание във вид на страшни чудовища, и то всеки път нови… Правилно ли помня?

— Правилно — кимна Екшен. — Казвали са ми, че планината Билион е древно сметище за радиоактивни отпадъци и около него вечно се въдят разни безобразни мутанти.

— Аз пък съм чувал друга хипотеза — възрази Язон. — При това ми я каза на чаша бира един военен. Според него недалеч оттук е разположен цял комплекс от подземни лаборатории, където хора с пагони разработват нови видове биологично оръжие. И оттам от време на време бягат разни изроди с бойно предназначение. Или даже не просто бягат, ами ги пускат за полеви тестове.

Мета, която по навик реагира на думата „оръжие“, се оживи и се включи в разговора:

— А не може ли да се установи контакт с местните военни и да се обмени опит? Как мислиш, Язон?

— Мисля, че тукашните военни с тяхната куца фантазия едва ли могат да изобретят нещо, което да не е знаел нашият стар приятел Солвиц. Ето кой имаше наистина оръжие!

— О, да — язвително подметна Мета. — Само дето трябва да забравим, че ти така и не измисли как може да се произведе и използва това оръжие. Всичко останало е чудесно…

— Приятели, внимание! — прекъсна ги Екшен. — Навлязохме в опасния участък на местността!

Той още не знаеше, че пирянците винаги и навсякъде са готови да посрещнат каквато и да било опасност каквото и да правят, колкото и да изглеждат увлечени в работа или в разговори.

— Откъде трябва да се появи? — деловито попита Мета.

— Откъдето си поиска — вдигна рамене Екшен.

И в този миг стоманеният глиган се появи. Внезапността, с която ги нападна това чудовище, действително заслужаваше уважение. Простите фермери на Поргорсторсаанд наистина не би трябвало да опитват късмета си в такъв ритуален лов. Даже професионалният ловец и опитен междузвезден пътешественик Екшен би рискувал да стане труп, ако беше дошъл сам в гората. Самият Язон също не беше убеден, че е бил достатъчно подготвен за среща с чудовището. Е, да, успя да се обърне, да извади пистолета също, (какво да го изважда, след като той сам скачаше в дланта?), да, май успя… Но първа стреля Мета. И какво щеше да се случи с тях, ако не беше тя… По-добре да не мислят.