Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 130

Екшен явно нямаше нищо против установените на планетата правила, нито смяташе да ги обсъжда. Стана мълчалив и някак тъжен.

Язон и Мета също за всеки случай се умълчаха. В чужд манастир със свой устав не се ходи! Имаше такава древна поговорка. Язон не помнеше какво е манастир, но смисълът беше ясен. Унилите фермери, които ги съпровождаха през целия път, изглеждаха сънливи и не подхващаха никакви разговори. Но от друга страна, не ги застрашаваха. Мета със сигурност би почувствала всяка враждебност. Нямаше в кого да се стреля и пирянската амазонка сама започна да дреме под равномерното бръмчене на ужасния бензинов двигател.

Явно същият този странен, толкова уважаван от Екшен закон нареждаше превозваните пътници, в количеството на границата на максималната товароподемност, да бъдат натъпквани предварително в търбуха на машината — скърцащ, ръждив въртокрил, който поне от десет години би трябвало да е на бунището, а не да се възнася към небесата в очакване на неизбежна авария. И очевидно все в същия закон беше написано, че пилотът срещу каквито и да било пари не може да ги докара на нужното за тях място, а само на обозначената в пътния му лист спирка. По-нататък трябваше да се снабдяват с поредния сив къс хартия, да чакат още два часа, и още толкова време да се тресат по баирите в ужасяващото шестоного транспортно средство, наречено също толкова тъпо „шестоход“.

Крайната цел на тяхното пътуване се наричаше „Дом на ловеца“. Това беше миниатюрен хотел, притулен в края на гората. Не беше кой знае какво, но Екшен твърдеше, че в него може да се хапне и пренощува съвсем прилично. Но нямаше нужда, защото пристигнаха рано сутринта. Решиха, без да се бавят и без много да приказват, да вървят в гората. Ще почиват, ако им провърви да заловят бързо глигана!

Заваля ситен противен дъждец — типично есенно време, което действаше много подтискащо. Всичко наоколо започна да изглежда в очите на Язон невероятно нелепо. Някъде тук, на тази планета в момента умира майка му. На далечния Пир нова заплаха е надвиснала над града, над космодрума, и над всички жители. Непознати светове в центъра на Галактиката чакат разгадаването на тайнствената шифрограма, засечена от Специалния корпус и имаща лично към него пряко отношение. А той гази с грайферите на десантните си ботуши окапала шума от кленове и ясени в безлюдната гора на североизточния континент и търсеше среща с никому ненужен стоманен глиган. Никому ненужен?… Стоп! Откъде пък реши че е така? А, ето откъде.