Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 129

Четвърта глава

Между първостепенните задължителни съобщения, предадени по силната вътрешна връзка до всички кацнали на главния космодрум на Поргорсторсаанд пасажери на междузвездни и междупланетни кораби, наред с информацията за времето и митническите правила прозвуча и следната неочаквана информация: „До всички лица от фермерското съсловие! В горите на североизточния континент се е появил крайно опасен за населението звяр — стоманен глиган. От този момент нататък ловът му е свещен дълг на всеки фермер, неизпълнението на който ще се наказва от закона.“

За Язон нещо надутата фраза „свещен дълг“ и канцеларския шаблон „наказвано от закона“ не се връзваха, но живелият през последните две години на Саанд Екшен реши, че всичко е в реда на нещата.

— Ще се наложи първо да отидем на лов — с въздишка съобщи той на Язон и Мета.

— Как така?! — Язон зяпна от учудване. — Ние за какво дойдохме, братле?

— Дойдохме, за да се простим с мама — тъжно се съгласи Екшен, като даде да се разбере, че не е забравил нищо. — Но ловът е по-важен.

— Ловът е по-важен?! — Язон вече не знаеше как да реагира на такива странни изявления. — Ами ако…

— Ако… — повтори Екшен замислено. — Сега ще звънна.

Той бързо се свърза с баща си по мобилен телефон.

(„Виж ти, сега и фермерите имат далечна връзка. А казва, че нищо не се е променило.“) И баща им каза (Язон чуваше от притиснатата до ухото на Екшен слушалка неговия нисък спокоен глас):

— Мария ще ви дочака. Тръгвайте на лов. Вие сте най-добрите от моите синове. Вие сте длъжни да победите стоманения глиган и да го докарате пред нашия дом. Нека за това да научи цялата планета.

Е, какво пък, лов като лов. Опитайте се да намерите пирянец, който ще се откаже от възможността да утрепе някой звяр. Язон вече си беше почти пирянец, а и освен това любопитен!

Само дето пътят към гората се оказа ужасно дълъг. След доста досадни, но познати на Язон и Мета гранично-митничарски процедури, те се оказаха на площада пред зданието на космодрума, доволни, че не са заседнали както мнозина други в „чакалнята“, където заподозрени неизвестно в какво хора очакваха главния планетарен компютър да избълва подробна информация за тях. Но Екшен беше минавал такава проверка съвсем наскоро, а новопристигналите не бяха заподозрени в нищо. За щастие не възразиха и срещу оръжието им, като с това ги приравниха към съсловието на военните. Язон с ужас си помисли, какво ли щеше да стане ако тъпите чиновници бяха опитали да отнемат личния пистолет на Мета.

От космодрума до най-близкия град кой знае защо пътуваха с монорелс в тясно претъпкано вагонче със скоростта на костенурка — триста километра в час. След това в мръсна и зле осветена зала чакаха на огромна опашка от мрачни, мълчаливи и лошо облечени хора. Накрая се оказаха пред каса, където за някакъв смешен половин кредит си купиха три билета, т.е. три късчета сива хартия, даваща право да летят в нужното им направление с помощта на допотопен апарат с двигател с вътрешно горене и горно разположени въртящи се плоскости, който тук наричаха „въртокрил“. В главата на Язон се въртяха два въпроса. Първият: защо не може да платят повече пари, но да не стоят на опашката? И вторият: защо не летяха за гората със собствения си транспорт, нелепо оставен на космодрума? Отговорът беше поразително скучен, прост и еднакъв: не е разрешено! Закон!