Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 128

Заради тези разговори Язон и Мета си лягаха толкова късно, че даже техният любим начин да скъсяват времето на полета мина на заден план. А и ежедневните исторически издирвания на Язон не помагаха за това. Все повече философски скепсис и вселенска тъга обземаха космическия скитник.

Ето и сега, когато влезе Екшен, Язон го попита:

— Е, братко, променил ли се животът на нашия Поргорсторсаанд през години на отсъствието ми?

— Н-не, не се е променил, братко — отвърна Екшен, като странно се запъна за секунда.

И добави с тъга в гласа:

— Може и да е за добро…

И в този миг корабът се разтърси, сякаш от сблъсък с едър метеорит, в който можеш да се удариш само ако бягаш като луд от кръстосания огън на два звездолета-изтребителя тип „Фантом“. Но бойни действия никой наоколо не водеше, просто дисплеят бе сигнализирал за излизане от „джъмп-режима“ и включване в околопланетна орбита.

— Изглежда животът на нашия Саанд все пак се попроменил — изръмжа Язон, докато ставаше и разтриваше ударения при падането си лакът. — Тия да не са се побъркали?

Мета се втурна в командната зала, инстинктивно размахвайки пистолет.

— Примитивно зенитно оръдие, среден калибър — обяви тя за онези, които не бяха силни в разпознаването на различни видове оръжия по звука на изстрела и размера на пробойните.

А Екшен вече разпитваше близкия граничен пост за причините, предизвикали нелепия инцидент.

За щастие, май никой не смяташе да продължава обстрела и станалото можеше да бъде сметнато за досадно недоразумение. Но пък Екшен се кълнеше, че на неговия малък кораб, прилепен за „Темучин“ през цялото време е работел специален датчик, представляващ специален пропуск за Поргорсторсаанд, който му е бил издаден от военната комендатура на планетата преди няколко дни… Какви ли не чудеса стават!

Страшнички чудеса.

По-късно се изясни: паролата за достъп до орбита била спешно променена по решение на висшето ръководство без обяснение за причините. Такива неща, меко казано, не се случваха често. Били са известени всички военни, търговски, дипломатически, а също така и частни кораби, принадлежащи на аристократи. Не били забравени и почетните гости на планетата. А да се изпраща по скъпия „джъмп-транслатор“ специално съобщение на някой си Екшен от фермерското съсловие, при това регистриран с двойно гражданство — това естествено, никой от военните не е счел за важно.

Всичко това те узнаха много по-късно. И като че ли не останаха много въпроси. Като че ли. Но на Язон все така не му харесваше този единствен и подозрително точен изстрел. Ако не беше особената, специално изобретена от Мета система за противоракетна защита, щяха да свършат в огън и пламък. Защото пробит енергоблок не е някакъв разбит радар!…