Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 119

Когато генераторът беше отстранен, Мета веднага се почувства по-добре и кракът й започна да се оправя, естествено, по-бързо отколкото на други хора. Бручо и Тека вече знаеха за тази нейна особеност, проявила се след заточението й на астероида Солвиц и не се учудваха. Обаче даже на тях не им стигаше научна смелост да допуснат, че степента на възстановяване на тъканите ще достигне сто процента. Това значеше да допуснат съществуването на онова същото безсмъртие, което беше изобретил безумния доктор и което Язон, Мета и Кърк, съгласно твърдата уговорка с Ривърд Бервик, държаха в пълна тайна. От всички освен от Рес, разбира се, който бе станал член на тайното общество много преди тях.

Мета спеше в стаята за реанимация, когато Язон влезе в операционната и попита Бручо, който си сваляше ръкавиците и бършеше едрите капки пот от лицето:

— Кажи, това същото ли беше?

Всички висши ръководители на Пир вече бяха в течение на страшното откритие, направено от медиците, защото бяха следили операцията по визифоните си, а освен това Тека беше коментирал с най-големи подробности.

— Не точно — отвърна Бручо, — но като цяло — да. Така или иначе успях да съживя в паметта си онзи кошмар. Фантастичният вид на тази игличка очевидно разбуди в мозъка ми някакви паметови сектори, които до този момент са били блокирани от амнезия. Спомних си ясно, че не съм бълнувал. Знаеш ли какво видях тогава, Язон? Дай ми една цигара.

— Пирянец да пуши? — не повярва Язон. — Това е нещо ново!

— Сега всеки ден има по нещо ново — промърмори Бручо, запали и отметна ръка като страстен пушач. — Аз съм много стар пирянец, освен това и хирург. Моите физически данни вече едва ли ще повлияят на съдбата ми, а никотинът добре успокоява нервите. Казвам ти го като медик. Но не ставаше дума за това! — сепна се той. — Слушай какво видях тогава. Няколко от нашите приятели загинаха от изстрели на наши пистолети. Сам разбираш, стават такива работи в стихията на боя: и рикошети, и заблудени куршуми, и дори стрелба по своите. Кой ли би се учудил. На моята операционна маса и преди бях оперирал такива ранени. Но този път имаше три попадения подред и все точно в сърцето. Тъкмо бях започнал да мисля, че между нас се е появил безумец или предател. Но след това се вгледах в стрелящите на бойното поле и видях как старият закален в битки Вонг улучва нападащ рогонос, а куршумът се връща и убива (!) моя най-добър приятел. Това се случи няколко секунди преди мига, в който бях зашеметен от взрив, бях погребан под руините на града. Спасителни развалини, както се разбра после…