Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 118

„Това е нещо принципно ново. Нашето обикновено оръжие е безсилно!“ — пулсираха в главата на Язон страшните фрази, изречени някога от Бручо. Старият лекар не само беше записал своето „бълнуване“, но и с помощта на Накса го беше изпратил в ефир. Съобщението бе пристигнало на планетата Щастие и много пирянци отлично помнеха това спешно повикване, този вопъл на отчаяние през цялата Галактика. Хвърлиха се на помощ в почти пълен състав. Но закъсняха. Всички оцелели бяха прибрани от разрушения град и бяха откарани на планетата Щастие.

После пирянците се върнаха обратно, за да започнат нова битка. И за няколко години постигнаха много. За пръв път от момента на колонизацията на тази дива и необуздана планета населението й започна да се увеличава. Жителите вече не се страхуваха да се интересуват от своята история, всички древни табута бяха отменени, като че потъваше в миналото даже делението на „боклукчии“, „говорители“ и „другопланетци“. По примера на Язон пирянците предприеха плахи опити да установят истински контакт с планетата. На мястото на въоръжения неутралитет и временното примирие дойде търсенето на откровено взаимно разбирателство.

Въодушевен от всички тези промени и от своята поредна победа над мрачния астероид на доктор Солвиц, долетял от друга вселена и заплашил човечеството на обитаемите светове, в Язон пламна надеждата да разгадае самата същност на тристагодишната трагедия на Пир. А неговият нов приятел от световете на Зелената Клонка, астрофизикът Арчи, пристигнал от Юктис, издигна още десетина нови хипотези и много помагаше на Язон в търсенията му. Голямата научна програма, разработена от най-добрите специалисти на Галактиката, макар и бавно, се осъществяваше доста успешно.

И както често става, всичко рухна изведнъж. Заредиха се неприятности: първо безумната шифрограма от Бервик, оформена в негов стил на разкошна холография-бланка на Специалния Корпус; зловещата игла с непонятен произход и действие; рязкото влошаване на времето… Какво ли още ги чака? Кой знае! Но Язон имаше предчувствие. Някакво неприятно, такова… и не просто интуитивно очакване на удар — по-скоро шесто чувство — не по-малко сигурно и реално от първите пет, защото неговите телепатични възможности можеха да бъдат обяснени научно.

Мета не стенеше, когато Язон я качи на гръб и почти на бегом я пренесе от площадката за кацане до входа на болницата. Само скърцаше със зъби, докато тримата извикани по радиото медици я наместваха върху носилката. Даже се бе опитала да върви сама и единствено по очите й, които неочаквано от сини бяха станали черни — само зеници, можеше да се разбере колко я боли. Въпреки всевъзможните обезболяващи препарати с общо и локално действие.

Операцията направи лично Тека, който сега беше считан за най-добрия хирург на планетата. Асистираше му опитният Бручо. Те отвориха отока и бързо се добраха до причината. Разбира се, това не беше обикновен шип, а игла с „отделяща се бойна глава“ — така я нарече Бручо, след като внимателно изучи двете части — „ракетоносителя“, доставен в контейнера от Язон, и същинската „глава“ — микроскопичен, но много мощен магнитен генератор, който въздейства върху структурата на човешкия организъм не на клетъчно, даже не на субклетъчно, а на молекулярно ниво. Затова никакви антибиотици и други лекарства не бяха успели да смекчат действието на тази миниатюрна адска машинка.