Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 117

Мета ненадейно скочи, хвърли се встрани и стреля три пъти. После силно извика, като че повече от изненада, отколкото от болка. Язон се притече на помощ, но нужда от стрелба вече нямаше. Овъглената, сгърчена в тревата твар не можеше да бъде опасна вече за никого. Това беше сравнително нова, но вече изучена мутация — своеобразен хибрид между летящ шипокрил и пълзящ таралеж-игломет. Но Мета се беше навела и болезнено намръщена разглеждаше левия си крак.

— Какво има? — попита Язон. — Ранена ли си?

— Дреболия — отвърна тя кой знае защо шепнешком. — Нищо не се вижда, само дето болката е много рязка и силна. Не като от игломет…

Язон коленичи, вгледа се и видя: наистина не е като от обикновен игломет. Малко под капачката на коляното й стърчеше много тънка, но без съмнение метална игла.

Втора глава

Когато напускаха джунглите, вече валеше. През последните години времето на Пир ни най-малко не се беше променило. А и от къде на къде? Ъгълът на наклон на планетната ос е нещо доста постоянно. Тихата ясна вечер бързо преминаваше в нощна гръмотевична буря, а в интервалите между гръмотевиците се чуваше как глухо ръмжат далечните вулкани. Архипелагът, в чийто център пирянците навремето бяха направили печално знаменития ядрен взрив като опит да унищожат врага веднъж завинаги, днес целият беше потънал под водата. Затова пък сеизмичната активност на планетата като цяло леко се беше понижила, а в Отворения много рядко се усещаха съвсем слаби подземни трусове. Все пак мястото на града не беше избрано случайно.

Но сега, когато яростните пориви на вятъра хвърляха върху прозрачния купол на универсалния катер цели потоци вода, а ужасяващо близките мълнии отклоняваха автопилота от курса, на Язон му се стори, че даже неживата природа на Пир умишлено се опълчва срещу тях. Последното приключение го навеждаше на тази мисъл. Той, разбира се, извади игличката от крака на Мета и прибра в пластмасов контейнер за подробно изучаване в лаборатория, а шиломета, (както понякога за краткост наричаха шипокрилия игломет) за всеки случай взеха със себе си, като внимателно опаковаха обгорялото телце в плътен херметичен чувал. Но странната болка в раненото коляно не утихваше, макар че Мета веднага си бе направила пълен комплект инжекции… При това нейният организъм и без друго имаше повишена съпротивляемост, след като на далечния астероид безумният доктор Солвиц я бе удостоил с ваксината си за безсмъртие. Въпреки всичко кракът й започна да отича.