Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 120

Бручо замлъкна.

— Всичко това си спомних едва сега. Разбираш ли, Язон, още тогава те се бяха научили да спират и да пренасочват куршумите. Разбира се, не всеки от тях го може — тогава щеше да ни е спукана работата. Но изглежда, когато се премине някакъв праг на ненавист, телепатичното поле придобива свойства на отразяваща повърхност. Така мисля.

— И в какво виждаш аналогия с днешния случай? — не разбра Язон.

— В това, че те така или иначе са започнали да използват нашата техника. Отначало куршумите просто летяха назад, а сега е следващият етап — от нашия собствен метал те са се научили да правят свое оръжие.

— Но това е прекалено невероятно! — на Язон не му се искаше да повярва в подобен кошмар. — Може би това не са животни? Може би някаква друга, разумна сила се изявява чрез тях?

— Може да се поразсъждава върху вероятността такава разумна сила да съществува — войнствено присви очи Бручо и сложи обратно в кобура изскочилия си пистолет. — Но все пак това са си животни, Язон. Виж, докато Тека подготвяше Мета за операция, успях да изследвам вашето печено таралежче. В него бяха останали неизползвани още три такива смъртоносни заряда.

— Но как може жив организъм да има в себе си органи от метал? — попита Язон отчаяно.

— Не може — усмихна се Бручо. — Но има.

В операционната се установи напрегната тишина. Започна да се чува даже струйката вода в умивалника, където Тека си миеше ръцете. Някъде откъм улицата проникваше тиха приятна мелодия.

„Ето ти наистина белег на новото за Пир време — помисли Язон. — Суровите бойци от Света на Смъртта вече обичат музика, четат стихове, окачват картини в домовете си.“

— И какво ще стане сега? — попита той на глас. — Отново ли губим?

Характерният звук на изскачащи пистолети се разнесе от двете му страни. Тека и Бручо реагираха еднакво и синхронно. Каквото и да го правиш пирянеца, такъв си е! Не трябваше да произнася на глас толкова обиден въпрос. Но Язон беше твърде разстроен, за да се контролира. За щастие мина без стрелба, само с напрегнати мускули и гневен блясък в очите. Накрая Язон виновно поясни:

— Засега не виждам никакво задоволително решение на възникналия проблем. Планетата Пир сякаш през цялото време е на крачка пред нас. Ние й кажем дума, тя на нас — десет!

— Разбирам те, Язон — Бручо, някак трудно процеждаше думите през уста. — Аз също не знам отговора. Засега. Но мисля, че трябва да обсъдим всичко това заедно с Кърк и Рес. А и Мета няма да е излишна. Нека се събуди и да каже тежката си дума.

— Прав си — можа само да каже Язон.

На него, като на Автор на първия мирен проект на Пир, му беше много болно да вижда как пред очите му се рушат надеждите, появили се с толкова труд и любов. Рушат се тъкмо сега, когато по улиците зазвуча музика, рязко спадна детската смъртност и смъртността въобще, когато малките пирянци в по-голямата си част израстват до зряла възраст и у тях вече се появяват най-нормални мечти за космически полети. И именно сега, някой или нещо им нанася нов, съкрушителен и подъл удар!

Съвещанието бе много кратко. Не приличаше даже на сутрешна оперативка в голям завод, където всеки бърза да стигне работното си място, за да не изгуби ритъма, да не наруши бодрата нагласа на операторите в цеха. По-скоро напомняше на спешен военен съвет по време на кратко примирие между две отчаяни атаки. Никой не предложи нищо ново. Да изучават, да се сражават, и ако трябва — да умрат — така накратко може да бъде резюмирана първата част от изказванията. Втората част откри, за учудване на всички, самият Кърк. Той се изправи и заяви следното: