Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 121

— Струва ми се, че е дошло време просто да напуснем планетата Пир, всички, до последния човек. Веднъж вече опитахме с отстъпление като тактически ход. Но тогава все пак останаха Накса и неговите хора. Това беше нашата грешка. Сега трябва да проведем чист експеримент: Пир без хора! Още повече, че имаме къде да отидем. Мутациите на бойните организми ще спрат и те ще загинат от само себе си. Тогава ще се върнем.

Отвърна му стъписано мълчание. После заговори Рес:

— Не съм съгласен. Не трябва всички да се оттегляме! Това ще бъде пълна капитулация. Не бива да си правим илюзии. Това няма да е хитрост, а глупост. Дори отделен човешки организъм може да противостои на тукашната природа, но ако оставим без контрол непонятната за нас флора и фауна, с отказа си от действие рискуваме да позволим превръщането на планетата Пир в нов астероид на Солвиц, само че по-голям. Враждебните на човека твари ще покрият цялата повърхност, ще създадат силово поле и вече никой от нас няма да може да стъпи тук. Не знаем колко време ще им трябва за това. Невъзможно е и да предположим с какво случилото се ще се превърне в заплаха за останалите светове. Но рискът е огромен! Уверявам ви.

Изглеждаше невероятно, но в хода на спора Кърк и Рес си някак бяха разменили ролите! И това направи подтискащо впечатление на Язон. На останалите като че ли също, но те се стараеха да не издават чувствата си и поради това избягваха да се поглеждат един друг в очите. Вторият след Язон другопланетец, Арчи, допуснат в светая светих на планетата Пир — кабинета на Кърк по време на толкова важно съвещание, си траеше, разбирайки добре, че всяка неточна дума може да стане последната му въздишка в тази стая. Ще му се размине леко, ако просто го изхвърлят през вратата…

Само Язон се опита да изкаже особено мнение, като сумира всичко чуто през последния час:

— Да се напуска планетата, разбира се, не бива, но трябва да засилим мерките за безопасност не двойно и не тройно, а десетократно. Програмата за научни изследвания не да се закрива, а да се активизира. Между другото, новите данни сами по себе си значително катализират нашето разбиране на самата същност на пирянските процеси. Не се опитвам да ви утеша — това наистина е така. И в края на краищата…

Язон не харесваше изказването си. Усещаше, че бълва някакви празни, излишни думи. Е, да, печелеше време! Просто не бе измислил обяснение за приятелите си пирянци за причината, поради която трябва незабавно да потегли на път в такъв тежък за цялата планета час. Сам разбираше, че някъде в центъра на Галактиката, където го чакат особени чудеса, пак ще решава все същите проблеми на Пир. И ще намери към тях оригинален, нов и неочакван подход. По стария начин проблемите на Пир не можеха се решат. И бе безсмислено да стърчат тук, тъпо да отхвърлят версия след версия, дали Солвиц е донесъл отнякъде „енергията на злото“, или да „лекуват“ планетата според последната медицинска теория на Арчи, според която телепатичната връзка между пирянските организми е обикновена инфекциозна болест, чийто причинител може да се открие и унищожи. Всичко това е безсмислено, мислеше си Язон, нужен е нов, мощен импулс отвън!