Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 115

Шифрограмата била приета и прочетена, но Фрайкс и до ден-днешен чака отговор, а старият Ахамант също чака — своята жена, мечтаейки да измоли прошка за предателство си, а вечно младата Хела, вече уморена от игри и развлечения със зеленогърдите красавици, чака с нетърпение брат си Фрайкс да я отведе вкъщи на благодатната планета Орхомен, навремето колонизирана още от легендарния космически вълк капитан Миний, пристигнал там с първия междузвезден транспорт „Прометеус Виктори“ в самото начало на Великата Звездна Експанзия.

— Е, как ти се вижда всичко това? — запита Язон.

— Според мен, красива легенда — каза Мета, докато се оглеждаше в търсене на някаква цел.

Но в гората бе тихо-тихо, даже насекоми не бръмчаха.

— Пък според мен е откачен боклук! Набъркано е какво ли не, като в кастикусийска салата, която е приготвил най-бездарният готвач в Галактиката: картофите са нарязани сурови, портокалите в замяна на това са сварени, а вместо саламурени ягоди са наблъскали пресни еридански краставици.

— Нищо не разбирам — изпръхтя Мета. — Какво общо има тук салатата?

— Много общо!

Язон откъсна някакво ярко лилаво цвете и дълго го разглежда. Помисли си: „Ама че работа! Тук никога не са никнали такива цветя!“

— Всичко това, което ти прочетох току-що, не е никаква легенда, а въпросната шифрограма, приета от Специалния Корпус, а преди това засечена от лудия Солвиц и кой знае защо пъхната от него в пакета документи под скромното заглавие „Досие на галактическия гражданин Язон дин Алт“.

— Будалкаш ме! — предположи Мета.

— Съвсем навреме — тъжно се усмихна Язон. — Точно когато предстои да завършим най-отговорния етап от изследванията ни с Арчи, аз трябва спешно да летя към центъра на Галактиката. Съвсем подходящ момент за шеги и будалкане.

— Защо точно към центъра? Никога не съм била по онези краища.

— Защото Бервик предполага, че източникът на сигнала, донесъл тази шифрограма, е разположен някъде там. Въпреки че по принцип е бил регистриран във вид на хаотично блуждаещ отразен импулс.

— Ти отново работиш с този самовлюбен тип, който е ръководител на всички секретни служби? — Мета чисто по женски назова само най-важното според нея.

— А с кого другиго трябва да работя? Мислиш, че някой друг освен безсмъртния Бервик би съумял да определи с такава точност времето, към което се отнасят събитията, описани в тази, както я нарече, легенда?