Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 109

Ант Скаландис

— Да, да — каза Бервик сякаш най-сетне се бе пробудил. — Вие наистина ли искате да получите сумата кеш?

— Шегувам се — каза Язон. — Разбира се, ще я преведете по сметката ни. И по-бързо моля. Мета като капитан на кораба няма да ни подведе, но мисля, че след два часа ще се доближим до вашата родна планета, където ще се разделим. Пирянците така и така се задържаха тук достатъчно дълго.

— Пирянците нека си пътуват — Бервик приближи до него. — А вас, Язон, искам да поканя при себе си.

— Къде? — учуди се Язон.

— Предстои ми да се срещна днес с господин Ривърд Бронс, заместник-началник на Специалния Корпус, и ми се искаше да ви представя.

— Като нов сътрудник? А, не, Бервик, не съм подходящият кандидат за това. Имам си маса работи вкъщи, на Пир. Отлитам там и само там. Предайте на господин Бронс, че ако желае, може да ни посети. Това за него ще бъде доста поучително във всякакъв смисъл.

Бервик изгледа продължително Язон и мълчаливо набра върху гривната си номера на Централната банка на Консорциума, за да даде разпореждане за превод на сумата съгласно договора.

Двадесет и трета глава

— Е, и за какво ще похарчим всичките тези пари? — попита Мета.

Тя се бе излегнала в креслото-легло и държеше в ръка висока чаша, в която подрънкваха ледени кубчета. Язон току-що беше забъркал коктейли по старинната рецепта на същия доктор Солвиц — нали в техническия архив на астероида влизаше освен всичко останало и подробно ресторантско меню с обяснения за готвачите — и сега те, спазвайки древната традиция на междузвездните пътешественици, празнуваха успешното излизане от кривопространството. До кацането на Пир оставаха броени минути.

— А аз си мислех, че получените там пари принадлежат на всички пирянци — промърмори Язон леко смутен.

— Разбира се, скъпи, но, повярвай ми, всички пирянци ще попитат именно нас двамата какво да правят с тези пари!

— Хм! Логично. Тогава слушай. Първо, нужно ни е да възстановим космодрума, подземната магистрала и всичко, което е пострадало в града. Второ, не би било зле не просто да ги възстановим, а и да ги подобрим, като се вземат предвид последните събития. Трето, няма да ни навреди, ако се запасим с нови оръжия. Четвърто, въпреки традициите, бих искал да финансирам истинска научна програма за изучаване на екологията на Пир. Никога няма да покорим тази планета с кавалерийски атаки. Тук е нужна твърда, хладна пресметливост, а след това и дълго, щателно изследване. На прощаване говорих с онзи забележителен момък Арчи. Той взе присърце нашия проблем и иска сериозно да се заеме с него.

— Ама той е астрофизик! — учуди се Мета.

— Той е истински учен. И това е най-важното. Има непредубеден поглед към Пир.

— Ами ти?

— Първо, аз не съм учен и второ, отдавна съм станал истински пирянец и съм отвикнал да гледам на планетата отстрани.