Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 108

… Пет, четири, три, две, едно. Обратното броене завърши и балончето се изду като болезнен червен мехур. Изглеждаше, сякаш ей сега ще се пукне и разтече, пръскайки кръв и гной. Зрелището не беше от приятните. Взривеният астероид наистина пулсираше като оток. Изумено „Ах!“ се изтръгна от всички зрители едновременно, а по израза на лицето на стоящия наблизо Арчи Язон се досети, че планетарният взрив въобще не изглежда така.

След това… Не беше нужно военно-космическо или астрофизическо образование, за да разбереш, че в този момент физиката е свършила и е започнала дяволщината. Нарастналият минимум два пъти диск на Солвиц промени цвета си, последователно изреждайки целия спектър от червено до виолетово, а след това, както се пошегува Арчи, без да стане ултравиолетов, изчезна завинаги. Всички контролни уреди като един отчитаха: астероидът вече не е в нашата Галактика, в нашето измерение, може би и в нашата Вселена, защото дори и джъмп-локаторите не можеха да го фиксират в кривопространството. Планираният взрив всъщност не се беше състоял. Не се беше появило очакваното светлинно изригване. „Какво стана с фундаменталните закони за запазване на енергията и масата на веществото?“ — запитаха се почти всички, които наблюдаваха.

— Той използва енергията от анихилацията на външната обвивка за скок през кривопространството и някъде още по-далече — формулира най-накрая Арчи това, което беше станало пред очите им.

— Такова нещо възможно ли е? — полюбопитства Язон.

— Досега се считаше за невъзможно.

— Значи може пак да изплува отново в нашата Галактика?

За Язон това предположение бе логично.

— Е, чак това — едва ли — усмихна се Арчи. — Помните ли още там, в катера, ми разказахте за отвъдната вселена, където числото „пи“ било две? Сега той е там. И повярвайте ми като на астрофизик, че астероидът на безумния доктор — нали така го наричате? — е загубен завинаги за тази Вселена, с други думи — все пак е унищожен. Така че, Язон, не се безпокойте, аз като експерт мога да свидетелствам — вашият договор с Консорциума е изпълнен напълно и изцяло.

— Какво пък — Язон ухилен се обърна към Бервик, — парите на бъчвата, господин възложител! Така са казвали в древността. Кърк, на нашия звездолет ще се намери ли поне една бъчва? Най-добре е, разбира се, дървена, но става и стоманена. Господин възложител, ще ви се намерят ли осемдесет и два милиарда кеш?

Язон искрено се забавляваше, окрилен от удържаната победа, а Бервик продължаваше да гледа в унилата тъмнина на обзорния екран, като че в очакване на още нещо, и само кимаше машинално. После се обърна и Язон прочете в очите му не радост, а приглушено страдание и мъка от някаква загуба. Явно е разчитал да използва с пълна сила техническите и другите достижения на древната наука. А може би безсмъртният Бервик е мечтаел да се срещне с безсмъртния Солвиц — живата легенда на отдавна отминалата епоха, а вместо това се беше наложило да произнесе смъртната му присъда, която дори не беше изпълнена като хората.