Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 111

Мета замълча.

— Солвиц наистина знае много за нашия свят, вероятно повече и от самите нас. Но той изобщо не е разбрал какви сме ние, пирянците, не се е ориентирал в особеностите на нашата психика. Ние живеем не заради наслажденията, а той не е предполагал дори, че има и такива хора. Ето защо аз сварих Солвиц неподготвен, когато се явих при него. Вече знаех какво ми трябва. Универсалният пулт. Той лежеше на масата пред доктора. Какво по-просто от това — да му пръсна черепа, да сграбча малката кутийка и да побягна? Но аз знаех и друго — това е губещ вариант. Солвиц не може да бъде победен със сила. Той се опитваше да ни превърне в доброволни пленници, а по тази логика, аз трябваше да се опитам да го накарам доброволно да даде пулта. Той сам трябваше да ми покаже пътя към изхода. По какъв начин можех да постигна това?

— И по какъв? — Язон вече се досещаше, но не се решаваше да го каже на глас.

— Прочетох отговора в очите му. Този хилядолетен старец ме гледаше с неистово въжделение. Не се учудвам — такива жени той не беше виждал през целия си безкрайно дълъг живот. С една дума — съблазних го… Ти какво си помисли, Язон? Да, обещах му всичко което искаше. И тоя дърт шипокрил се размекна, отпусна се, стана доверчив като детенце. Като ми даваше пулта, той изглежда наистина смяташе, че ще те зарежа и ще остана при него. А аз казах, че излизам за момент, и блокирах всички врати. Разбира се, не му трябваше много време да разбере измамата. И аз бързах. Бях видяла на диспечерския екран, че момчетата вече изрязват отвор в корпуса на астероида. Да беше видял как се сменяше израза на лицето на Солвиц, докато наблюдаваше това… Тогава успях да подам пси-сигнала, който Стан улови. Беше щастливо стечение на обстоятелствата, че стопиха леда именно на това място…

— Как си могла, Мета?! — проговори Язон, след като най-после си възвърна дар-словото, но все още я гледаше с невиждащи очи.

— Кое? Да подам пси-сигнал?

— Ами, не! Да съблазняваш този старец!

— О, високи звезди! Истински мъжка логика! Ако не се лъжа, някой беше готов да хукне след някаква засукана девица и при това андрошка! — и то заради играта и удоволствието. А когато любещата жена е рискувала, за да му спаси живота, този противен ревнивец вместо благодарност се пули от ужас: „Как си могла?!“ Добре тогава. Още щом пристигнем на Пир, ще те зарежа както тогава — първия път!

— Мета, аз те обичам! — извика Язон възторжено и я сграбчи в прегръдките си.

— Да беше се извинил, прасенце такова!

И като се правеше, че се измъква, тя нежно го заудря с юмручета по гърдите. Нейните смъртоносни юмруци можеха да бъдат нежни юмручета.

— Няма да се извинявам — заяви Язон. — Просто те обичам и това е!

В този момент от интеркома се разнесе гласът на Кърк:

— Приятели! Влизаме в орбита около Пир. Екипажът и всички пътници на линкор „Арго“ да се приведат в готовност. Двадесет секунди след настъпването на безтегловността преминаваме в режим на забавяне с десетократно претоварване. Приятели, поздравявам всички със завръщането у дома.