Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 107

— Аз тогава обясних своята позиция, господа. Сега, след като ситуацията принципно се промени, аз, като представител на Специалния Корпус, свалям от себе си отговорността за съдбата на астероида Солвиц. Съгласно договора вие сте изпълнителите. Така че сега вземете съответните решения. Последната дума, мисля, ще има Язон.

Ето на. Дойде време великият играч отново да се доближи до масата и да хвърли заровете върху зеленото сукно. Нима от неговото решение ще зависи всичко по-нататък?

Язон погледна към Мета с надеждата да му подскаже нещо с поглед. Тя със сигурност би произнесла смъртната присъда над Солвиц. Но в сините очи на прекрасната амазонка се четеше само нетърпеливо очакване и абсолютно доверие към него.

— Господа, приятели, братя — той не можеше да избере нужния тон за тази странна реч. Обстановката беше твърде тържествена, а той искаше да обясни всичко по-простичко, по-свойски. — Безкрайно бих съжалявал, ако унищожа нещо, създавано векове наред. Астероидът на Солвиц пази много повече тайни, отколкото ние с Мета бяхме в състояние да отнесем оттам. Този астероид, а може би и самият Теодор Солвиц, още биха могли да послужат на хората, но… Ние опознахме безумния доктор повече от когото и да било. Да, опознахме, но не го разбрахме. Неговото поведение понякога наистина е неадекватно. Той вече не е съвсем човек. И лично аз не мога да гарантирам благополучен изход от операцията, затова не искам повече да излагам на опасност цялата Галактика. За разлика от Солвиц аз съм просто човек и нямам право да рискувам живота на други хора.

Язон отново погледна към Мета и напълно отчетливо си даде сметка, че не желае — ох, как само не желае — да рискува (най-малкото точно този) живот.

— А какво ще стане с Троу? — внезапно попита Тека.

Като лекар той специално се интересуваше от съдбата на изчезналия пирянец и вече беше разпитвал Мета за някои подробности.

— Излиза, че ще унищожим Троу заедно с планетата?

— Не, Тека, можеш да считаш, че Троу е тук — каза Мета, като вдигна над главата си малък блестящ диск. — Гледайте всички. Това е… как да го кажа по-точно… електронна версия на Троу. Матрица на неговата личност. Това, което се разхожда там, на вътрешната повърхност на Солвиц, ние можем винаги да пресъздадем тук, при нас… Ако поискаме — добави тя мрачно. — И все пак това вече няма да е Троу.

Кърк рязко се изправи и погледна часовника си. От негова гледна точка вече нямаше никакви аргументи в полза на запазването на обект 001.

— Клиф! Включи планетарните бомби на часовников механизъм. Мета! Включвай главните маршови двигатели. Ще напуснем орбитата във форсаж. Всички да приготвят за десетократно претоварване! Предайте по интеркома. Стан! Осигури постоянна връзка с Накса. Искам той да следи събитията тук и същевременно да ни съобщава за ставащото на Пир. Свърших. Изпълнявайте!

Когато цяла планета, пък било то и малка, бива взривявана с анихилационни бомби, огненото кълбо, озаряващо междузвездната чернота, напомня взрива на свръхнова. Такова нещо малцина и рядко успяват да видят. Целият екипаж на „Арго“ се беше събрал пред големия панорамен екран. Зеленикавият диск на планетата Солвиц заемаше не повече от два ъглови градуса и изглеждаше като безобидно балонче или надуваема детска играчка, която нелепо се мотае в пространството.