Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 106

— Ако се измъкнем оттук живи! — подхвърли Мета, която мина стремително и дори не пожела да спре за секунда.

— Какво се е случило?! — Язон се впусна след нея, като увлече и останалите.

— Нищо особено — изговори Мета, — просто остават броени минути, пък вие си уреждате философски дискусии. Бервик обяви общо събрание, но аз на негово място щях да обявя обща тревога. Навярно така и ще направя. Иначе просто няма да мога да ви събера. И в края на краищата — кой командва звездолета?!

Те вече влизаха в каюткомпанията и Язон веднага усети нещо нередно. Всички членове на Съвета на Консорциума, всички учени от Юктис, даже всички пирянци седяха в креслата си видимо напълно спокойни. Обаче емоционалното напрежение беше необикновено високо, тревогата, изпълнила помещението, се усещаше направо физически като внезапно налетял откъм морето студен и солен вятър.

— Всички ли се събраха? — попита Стан, като взе пръв думата. — Хиперледът започна да се топи. Имаме не повече от половин час за вземане на решения.

— Нима сме толкова близо до звездата FG 13-9? — учуди се Мета.

— Достатъчно близо. Защото скоростта на астероида се променяше скокообразно. Изчисленията показаха, че топенето на леда е причинено не само и не толкова от излъчването на звездата.

— Искаш да кажеш — невярващо попита Мета, — че Солвиц подгрява астероида отвътре? Но нали се топи отгоре, а не отдолу?

— Не, Мета, ледът се топи отгоре, но някой или нещо го подгрява отвътре.

— Не разбирам — искрено си призна Мета.

— Аз също не разбрах — призна си и Стан.

— И какво предлагаш? — попита, готов за действие, Кърк.

— Нищо не предлагам. Аз просто ви дадох въвеждащата информация, пък вие решавайте.

— Добре — каза Кърк, въодушевен от мисълта, че юздите на управлението отново минават в ръцете му. — Клиф, ние способни ли сме да разстреляме всички врагове, които ще започнат да се събуждат след половин час, или колкото е там?

— Да! — с горда увереност отвърна младият пирянец.

— А можеш ли да гарантираш отсъствието на загуби от наша страна в тази схватка?

— Сега мога. Ако, естествено, имате предвид, човешки загуби…

— Да, питах именно за това — Кърк замислено поклати глава. — А прилагането на планетарни бомби ще е много по-евтино, нали?

— И още как! — плесна с ръце Клиф. — Но ми се струва, че някой беше забранил това.

— Виждам, че този някой сега мълчи — отбеляза Кърк.

Всички погледнаха към Ривърд Бервик. Той се изправи, внимателно обходи с поглед всички и произнесе: