Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 29

— Не!

— Е, извинявай, извинявай. Само си помислих…

— Табели! За Портала!

Доркас се почеса по брадата.

— За Портала ли?

— Човеците се подчиняват на Табели. — Низодемус се бе поуспокоил. — Знаем го със сигурност. Нали в Магазина им се подчиняваха?

— Е, повечето, да — съгласи се Доркас. „Да се вдигат кучета и инвалидни колички“ — ей-това никога не бе успял да го проумее. Сума ти хора не вдигаха ни едното, ни другото.

— Табелите карат човеците да правят разни неща — рече Низодемус. — Или пък да не правят. Тъй че, хващайте се на работа. Хм! От тия вторите ни трябват.

Докато няколко бригади номи лееха пот в напъни да повдигнат капаците на омацаните с боя кутии, Доркас усилено размишляваше по въпроса. Още пазеха „Правилника за движението“, а там вътре табели и знаци колкото щеш. А си спомняше и някои от Магазина.

И тогава ги връхлетя късметът. Номите обикновено си стояха на пода, но Доркас беше пратил двамата си млади помощници да се изкачат върху голямото бюро в Канцеларията на управителя, и там те намериха няколко хартийки, които щяха да влязат в работа. Сега оставаше да измислят какво да изпишат на табелите.

Сако и Нути донесоха новина.

Бяха открили още табели. Един огромен мърляв лист, залепен на стената — цял в табели.

— Има колкото си щеш — задъхано изстреля Сако. — И знаете ли какво, сър? Знаете ли какво? Аз прочетох какво пише отгоре, и там пише: Здраве и безопасност при работа. И още пише: Спазвайте Тези Предписания, и така ще се предпазите от злополука!

— Така ли пише?

— Ще се предпазите от злополука! — повтори Сако.

— Можете ли да смъкнете тоя лист долу?

— Там до него виси една кука — възторжено заобяснява Нути. — Ха на бас, че можем да метнем куката и после да я дръпнем към прозореца, и после…

— Да, да, бива си те тебе в тия работи — съгласи се Доркас. Нути беше пъргава като катеричка. — Предполагам, че Низодемус ще бъде доволен.

Така си и беше — особено що се отнася до „ще се предпазите от злополука“. Това доказвало, рече той, че, хм, Арнолд Брос е на тяхна страна.

Всяка дъска, всяка ръждива ламарина — всичко влизаше в употреба. Номите се захванаха за тая работа с голямо въодушевление — бяха щастливи, че вършат нещо.

На другия ден, щом изгря, слънцето съзря разнебитения Портал окичен с какви ли не табели.

Много се бяха постарали.

Но табелите пишеше:

Фход забранен. изхода е там. Опасан вой наляво. Фнимание, взрифф! Всичкити кимиони да докладват в уисибридж! Хлъзга вопри дъж. Затвор е но. Асан сьора не е вред. Пазисе од падащи камъни. Фнимание пътя навоооднен.

А имаше и един надпис, който Доркас бе намерил в някаква книга и страшно се гордееше с него:

Неексплоатирала бомпа!

Само за всеки случай — и без да казва на Низодемус — той беше измъкнал и друга верига, а от една мазна вехта кутия с инструменти в бараката на Джекуб беше изровил и катинар, голям почти колкото самия него. Цели четирима номи се наложи да го влачат.

Веригата беше яка. Неколцина видяха как Доркас самоотвержено я тътри през Кариерата с помощта на лост — по една брънка на напън. Май не му се щеше да сподели къде я е намерил.