Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 71
Тери Пратчет
Доркас се усмихна.
— Ами, имам. Значи, Масклин е разбрал колко е хубаво да поднесеш цветя на едно момиче. И мисля, че всичко е наред — погледна той към Грима.
— Добре, ама какво
— Май се нарича бромелиада, доколкото си спомням — обясни Доркас. — Расте по върхарите на много високи дървета в дъждовните гори, далече-далече в джунглата, а тия жабчета живеят вътре цял живот. Представете си — цял живот да живееш вътре в някакво цвете. Веднъж Грима ми сподели, че според нея това било най-невероятното нещо на света.
Сако замислено прехапа устна.
— Е, съществува и електричеството, например — каза накрая той. — Че то си е направо невероятно нещо!
— Или пък хидравликата — добави Нути. — Нали си ми казвал, че хидравликата си е цяла магия!
— Значи Масклин й е донесъл от тия цветя — засмя се Доркас. — Буквален тип си е това момче, ей! Прелива от въображение, няма що!
Отмести очи от цветето и погледна Джекуб. Под жужащата сянка на кораба изглеждаше така мъничък и стар…
И изведнъж му стана много драго. Все още беше толкова уморен, че можеше да заспи на мига, но усещаше, как в мозъка му идеите врат и бълбукат. Разбира се, съществуваха много въпроси — но точно в този миг отговорите нямаха значение. Стигаше му само да се радва на въпросите и да знае, че светът е пълен с какви ли не най-невероятни неща, а той не е жабче.
Или поне е от онези жабчета, на които им е интересно как ли растат тези цветя, и дали ако се напънеш повечко, не можеш да прескочиш от това цвете в някое друго.
И тъкмо си изскочил от чашката и си страшно горд със себе си, оглеждаш се — и виждаш как нов, как огромен, как просторен, как безкраен е ширналият се край тебе свят.
И, не щеш ли, забелязваш, че хоризонтът е ограден от венчелистчета.
Доркас се усмихна под мустак.
— Много ми се ще да разбера — измърмори си той, — какви ли ги е вършил Масклин напоследък…
Информация за текста
Terry Pratchett
Diggers, 1990
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Тери Пратчет. Трилогия за номите
ИК „Прозорец“, 2003
Художник: Джош Кирби
Редактор: Димитрина Кондева
Коректор: Валери Калонкин
ISBN 954-733-032-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8761]
Последна редакция: 2009-06-07 20:00:07
1
За номските поколения става дума. Номите живеят десет пъти по-бързо от човеците. За тях десет години вече са дълбока старост.