Читать «Грима и Доркас» онлайн

Тери Пратчет

Грима и Доркас

В началото…

… Арнолд Брос (създаден в 1905) отворил Магазина.

Или поне така вярвали хиляди номи, които поколения наред живели под подовете на Арнолд Брос (създаден в 1905) — стар, уважаван универсален магазин.

Магазинът бил техният свят. Свят с покрив и стени.

Вятърът и Дъждът били просто легенди от древността. Денят — също. Нощта — и тя. Тук съществували пожарните пръскачки и климатичните инсталации. Между часовете на Отваряне и на Затваряне тиктакали трескавите минутки на късичкия номски живот. Редели се сезоните: Януарски Разпродажби, Пролетни Модни Колекции, Летни Намаления, Коледни Панаири. Начело с Абата и Канцелариите — техните свещеници, вярвали в Арнолд Брос (създаден в 1905) — по един такъв кротък и ненатрапчив начин, тъй че да не го притесняват много-много. Той според тях бил създателят на Всичко — което ще рече на Магазина и стоката вътре.

Някои номски родове, сдобили се с богатство и власт, приели имената — е, кажи-речи — на отделите, под които живеели: Дел Икатеси, Железарии, Галантерии…

И тогаз от каросерията на един камион в Магазина се изсипали последните номи от Навънка. Те знаели що е туй вятър и дъжд. Знаели и още как! Нали тъкмо от тях бягали.

Сред тях бил Масклин, ловецът на плъхове, а също и баба Моркий, и Грима — ама то те не се броят, нали са жени. И, разбира се, с тях дошло и Нещото.

Никой всъщност не знаел какво е туй Нещо. Племето на Масклин си го препредавало от векове — много било важно, толкова знаели за него. И щом се доближило до електрическите кабели в Магазина, то заприказвало. И рекло, че било мислеща машина от някакъв си кораб, с който преди хиляди години номите били дошли от далечен Магазин — май се наричал „Звезда“. Рекло също и че чува как токът говори, и наред с другото споменало, че след три седмици ще разрушат Магазина.

И Масклин бил онзи, който предложил на номите да избягат от Магазина с камион. Открил обаче — да видиш ти! — че да разбереш как се карат тия ми ти грамадни камиони било най-лесното. Мъчното било да накараш хората да повярват, че могат да се справят с това.

Той не бил вожд. Би му се харесало да бъде вожд. Те, вождовете, какво правят — току си вирват носа и се впускат в някое храбро дело. А пък какво трябвало да прави Масклин — да се кара на хората, да се пъне да ги навива за едно-друго, че и да послъгва понякога, ама само мъничко! И открил, че често е по-лесно да накараш хората да направят нещо, ако ги оставиш да мислят, че идеята е тяхна.

Идеи! Ами да, тъкмо в тях била работата. Идеи им трябвали, и още как! Трябвало да се научат да работят заедно. Трябвало да се научат да четат. Трябвало да свикнат да смятат номките за… е, да речем, почти също толкова умни, колкото са и номите. (Макар че последното си било пълен абсурд, всеки го знаел това. Ако насърчиш една жена да мисли твърде много, на нея й прегрява мозъкът.)

Както и да е, но работите взели, че потръгнали. Камионът напуснал Магазина (тъкмо преди той по незнайни причини да лумне и да изгори) и след като не успял да повреди сериозно почти нищичко, се юрнал из полята.