Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 28

— И какво точно ще стане тогава? След като построите наново Магазина, какво ще стане? Нали си спомняш, че в Магазина идваха човеци, а?

Низодемус зяпна, което го накара да млъкне за малко. После каза:

— Но те се подчиняваха на Наредбите! Да! Хм! Точно тъй! И беше много по-добре!

Тя се опули насреща му.

— Всъщност не смяташ наистина, че човеците ще го приемат, нали? — попита тя.

Гробно мълчание.

— Трябва да се съгласиш — обади се един по-възрастен ном, — че тогава наистина си беше по-добре.

Номите запристъпваха от крак на крак.

Само това се чуваше.

Притеснено потропване. И нищо друго.

— Те просто го приеха! — кипеше Грима. — Ей тъй на̀! На никой вече не му пука за Съвета! Каквото той нареди, това става!

Сега бяха в работилницата на Доркас, под една пейка в стария гараж на Кариерата. „Моето малко светилище — така я наричаше той. — Кътчето ми.“ Навсякъде се въргаляха жички и тенекийки. Стената беше цялата в графитени драскулки.

Доркас седеше и безцелно въртеше в ръце някаква тел.

— Много дръпнато се държиш с хората — тихо рече той. — Не трябва да ги навикваш така. Доста са изпатили. Като им креснеш, и те се побъркват. Тогава времената бяха по-добри и Съветът вършеше работа. — Той сви рамене. — Ама пък като ги няма Масклин и Гърдър, и Ангало, то едва ли си струва да…

— Ама след всичко, което стана! — Тя безпомощно вдигна ръце. — И да се държат така тъпо, само защото той им предлага…

— Малко успокоение — довърши Доркас и поклати глава. Тия работи не можеш ги обясни на хора като Грима. Свястно момиче, сече й пипето, ама си мисли, че всички се вживяват в нещата като нея. А пък онова, което всички наистина искат, е да ги оставят на мира. Светът и без това си беше достатъчно сложен и без разните му човеци, дето непрекъснато се пън ат да го правят по-добър.

Масклин го беше разбрал. Той знаеше, че ако искаш да накараш някой да направи нещо, най-добре е да го оставиш да си мисли, че идеята е била негова. И ако съществува нещо, което би накарало всеки ном да ти се изрепчи, то е да му кажеш: „Ето ти една наистина разумна идея. Що си толкоз тъп, че не го схващаш?“

Не че хората бяха тъпи. Просто си бяха хора.

— Хайде — уморено каза той. — Дай да ходим да видим какво става с табелите.

Бяха изкъртили цялото дюшеме в една от големите бараки, за да правят табели. Или по-точно Табели. Низодемус и в това много го биваше — да слага отпред на думите главни букви. Направо се чуваше, че буквата е главна.

Доркас трябваше да се съгласи, че Табелите в края на краищата са доста сносна идея. Почувства угризения, задето си мислеше такива неща.

Точно така си бе помислил, когато Низодемус го привика да го пита намира ли се в Кариерата боя. Само че вече бяха прекръстили Кариерата на Новия Магазин.

— Хъм — беше отвърнал Доркас, — има някоя и друга кутия, доста са стари обаче. Предимно бяла и червена. Там под една пейка са. Може и да успеем да ги отворим с лостове.

— Ами успейте тогава. Много е важно. Хм! Трябва да направим Табели.

— Табели. Разбрах. Малко да поразведрим обстановката, а?