Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 27

Събрали са се, значи, помисли си той. Всички, които от Дългото Пътуване насам не я караха добре. Всички, които бяха позагубили позиции.

Низодемус обясняваше плана си.

Доркас се вслуша. Ченето му бавно започна да увисва.

Това си беше величествен план, по свой начин. Приличаше на машина, чиито съставни части, дори и най-дребните, са били съвършено изработени, но после я е сглобявал еднорък ном в пълен мрак. Беше тъпкан с добри идеи, които нямаше как да оспориш, ама всичките бяха обърнати наопаки. Проблемът беше, че и така нямаше как да ги оспориш, защото, общо взето, добрата идея пак прозираше тук-таме…

Низодемус искаше отново да построи Магазина.

Номите го съзерцаваха с възхищение и ужас, а той обясняваше, че да, абат Гърдър е бил прав: когато са напуснали Магазина, те са довели със себе си и Арнолд Брос — вътре в ума си. И ако можеха да му покажат, че наистина милеят за Магазина, той щеше отново да дойде, да сложи край на техните патила и да издигне отново Магазина, тук, сред тази зелена и отвратителна земя.

Или поне така го разбра Доркас. Той отдавна вече бе решил, че ако през цялото време слушаш точно какво говорят хората, няма да ти остане време да схванеш какво точно искат да кажат.

— Но това не значи, че ще построим отново целия Магазин — рече Низодемус. Очите му блестяха — два полирани къса черен мрамор. — Можем да променим Кариерата и по друг начин. Да заживеем в истински отдели, а не тъй, из цялата Кариера, кой, където му падне. Да сложим табели. Да се върнем към Добрия Стар Порядък. Да накараме Арнолд Брос (създаден в 1905) да се почувства у дома си. Да съградим Магазина вътре в ума си.

Не беше обичайно ном да откачи. Доркас смътно си спомняше някакъв дядка, който веднъж си бе наумил, че е чайник, но след няколко дни бе променил мнението си по въпроса.

На Низодемус май чистият въздух определено му беше дошъл множко.

Очевидно и някои други номи смятаха така.

— Не че искам да обидя някого — подхвана един, — ама хич не виждам как Арнолд Брос възнамерява да ги спре тия човеци.

— Докато живеехме в Магазина, хората месеха ли ни се? — попита Низодемус.

— Е, не, ама то, щото…

— Тогава се уповавайте на Арнолд Брос!

— Е да, но Магазина го разрушиха, независимо от уповаването ни, нали така? — обади се глас. — Като опря дотам, всички вярвахте на Масклин! И на Гърдър! И в Камиона! И в самите себе си! Нали Низодемус все ви разправя колко сте умни. Ами хайде, проявете малко ум тогава!

Доркас осъзна, че говори Грима. По-ядосана номка не беше виждал през живота си.

Тя си проби път през стреснатата тълпа и накрая застана лице в лице с Низодемус — или по-точно лице в гърди, тъй като той се беше покачил на нещо. Беше от ония, на които им харесва да се качват върху разни работи.