Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 26

— Ъъ, да де — рече Доркас. — Исках да кажа, освен това.

— Трябва да се стегна малко — вирна брадичка Грима. — Не ми се ще, като се върне, да каже: „О-о-о, виждам, че докато ме е нямало, всичко е отишло.“

— Страхотно! — възкликна Доркас. — Така те искам. Гледай непрекъснато да се занимаваш с нещо, тъй казвам аз. Коя е тая книга?

— „Съкровищница на пословиците и крилатите фрази“.

— Ооо! Върши ли някаква работа?

— Зависи — вдигна рамене Грима.

— А какво значи „пословици“?

— Не съм много сигурна. Някои май са доста тъпички. Знаеш ли, човеците си мислят, че светът е бил създаден от някакъв много голям човек?

— И как е успял да го направи?

— Ами за една седмица.

— Е, някой ще да му е помагал тогава — заключи Доркас. — Нали знаеш, за тежката работа. — Доркас си мислеше за Джекуб. Много нещо можеш да свършиш за една седмица, ако ти помага Джекуб.

— Не. Сам-самичък го бил сътворил.

— Хммм. — Доркас се замисли. Някои части от света определено бяха недоправени, а пък други неща — като тревата например — изглеждаха прекалено прости. Но доколкото беше чувал, тя се скапвала всяка година и после напролет пак трябвало да никне, и… — Не знам. Само човеците могат да се хванат на такова нещо. Като гледам, това си е било работа за цели няколко месеца!

Грима преобърна страницата.

— Масклин вярваше… искам да кажа, Масклин вярва, че човеците са много по-умни, отколкото ги смятаме. — Умисли се. — Наистина ми се ще да ги разберем както трябва. Сигурна съм, че бихме могли да научим мно…

Аларменият звънец отново зазвъня.

Този път копчето бе натиснал Низодемус.

7.

II. И рече Низодемус: Хора от Магазина, вас ви предадоха.

III. Излъгаха ви и ви доведоха тук Навънка, където има Дъжд, и Студ, и Лапавица, и Човеци, и Заповед, и Оттук Нататък ще Става Все По-Зле.

IV. Защото ще настане Лапавица, и Сняг, и Глад навред по земята.

V. A после ще дойдат и Червеношийките.

VI. Хм!

VII. А онез, що ви доведоха — къде са те сега?

VIII. Те рекоха: Отиваме да търсим Внука (39) — ала злочестини ни дебнат от все страни, а помощ не иде отникъде. Вие сте предадени в ръцете на Зимата.

IX. Време е да разкараме Външните неща…

Из „Книга на номите“

Оплаквания,

стихове II–IX

— Да. Добре. Ама ще е мъчно, а? Искам да кажа, че и ние сме Навънка — обади се един.

— Аз имам план — рече Низодемус.

— А-а-а — обадиха се номите в хор. Точно план им трябваше. План и нищо друго. Като имаш план, знаеш, кое как е.

Грима и Доркас бяха пристигнали почти последни и сега си пробиваха път през тълпата. Старият механик смяташе да се промъкне най-отпред, но Грима го спря.

— Я ги виж онези ей-там — прошепна му тя.

Зад Низодемус бяха застанали неколцина. Повечето от тях бяха Канцеларии, но имаше и от другите големи кланове. Докато Низодемус говореше, не гледаха него, а тълпата. Очите им шареха напред-назад, сякаш търсеха нещо.

— Това, дето го виждам, хич не ми харесва — прошушна Грима. — Големите кланове никога не са се погаждали кой знае колко с Канцелариите, що щат тия там?

— Пък и я ги гледай какви са ячки — измърмори Доркас.

Някои Канцеларии особено се дразнеха от това, че най-обикновени номи вече можеха да четат. Те казваха, че така им хрумвали разни идеи, а пък доколкото схващаше Доркас, идеите не бяха никак хубаво нещо, освен, ако не са онези, които трябва. А някои от големите кланове никак не се радваха, че номите могат да ходят, където си щат, без да им се налага да искат разрешение.