Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 24

ДЖЕКУБ.

Джекуб беше негов. Неговата малка тайна. По-точно, неговата грамаданска тайна. Никой друг не знаеше за Джекуб, дори и помощниците му.

През един летен ден се бе мотал из големите стари съборетини от другата страна на Кариерата. Наистина нямаше нищо наум, освен може би възможността да намери някое парче тел или нещо такова, дето ще му свърши работа.

Претършува из сенките, изправи се, погледна нагоре и… съзря Джекуб.

Със зинала паст!

Изминаха няколко ужасни мига. Най-накрая погледът на Доркас се нагоди към разстоянието.

Взе да прекарва доста време с Джекуб. Ръчкаше тук, ръчкаше там, и постепенно му стана ясно що за чудо е това. Или той. Джекуб определено си беше „той“. Страховит „той“, наистина, ала стар и ранен — приличаше на дракон, дошъл тук да си поспи за последно. Или може би на някое от онези грамадните животни, дето веднъж Грима му ги показа в една книга. Те си завирали дини не знам къде си, доколкото беше разбрал.

Да, ама Джекуб нито мрънкаше, нито пък постоянно тормозеше Доркас с въпроса защо още не е изобретил радиото. Докато го опознаваше, Доркас бе прекарал много спокойни часове. С Джекуб можеше и да си поговориш. Всъщност надали имаше по-добър събеседник от него — нали не се налагаше да го изслушваш и ти!

Доркас поклати глава. Не, не му беше времето. Всичко беше тръгнало наопаки.

Вместо това тръгна да търси Грима. Сечеше й на нея пипето, нищо че беше момиче.

Училищната дупка бе под пода на една порутена барака — на вратата й пишеше „Столова“. Това беше малкият свят на Грима. Тя бе измислила, че децата трябва да ходят на училище — нали четенето и писането си бяха мъчна работа, та по-добре е да се захванеш с тях по-раничко.

Там пазеха и книгите.

В трескавите часове преди да тръгнат, номите бяха успели да спасят трийсетина книги от Магазина. Сред тях имаше и някои много полезни — например „Градинарство през цялата година“ беше много популярно четиво, а Доркас бе научил „Елементарна теория за любителя-механик“ почти наизуст. Но някои бяха… ами, мъчни, и почти никой не ги отваряше.

Когато Доркас влезе, Грима стоеше тъкмо пред една от тях и си хапеше палеца. Така правеше винаги, когато се опитваше да се съсредоточи.

Не можеше да не и се възхитиш как чете. Не само четеше най-добре от всички номи, но и притежаваше невероятната способност да разбира онова, което чете.

— Низодемус ни създава неприятности — каза той и приседна на една пейка.

— Знам — обади се разсеяно Грима. — Подочух. — Тя хвана страницата с две ръце, напъна се и я обърна.

— Чудя се какво се мъчи да докопа.

— Властта — отвърна Грима. — Съществува вакуум във властта, както виждаш.

— Не мисля — обади се несигурно Доркас. — Тука не съм виждал вакуум. В Магазина ги имаше много. Само за шейсет и девет и деветдесет и пет, с вакуум и редица допълнителни добавки, за да е чиста цялата ви къща! — припомни си той с въздишка табелата над прахосмукачките.

— Не бе, не ти говоря за това — ядоса се Грима. — Това е, когато никой не отговаря за другите. Тъкмо четях за това.

— Ами аз нали отговарям? — жално рече Доркас.