Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 11
Тери Пратчет
Сега нещото определено бе пораснало. Преобърна се леко във въздуха и тупна на земята.
— Мисля — бавно изрече Масклин, щом сянката на нещото го покри, — че май ще е добре да се дръпнем…
Хартията го захлупи.
Разбира се, хартия си беше. Само че номите са мънички, а пък тя беше падала доста дълго, та бе събрала достатъчно сила да го събори.
Но онова, което го изненада още повече, щом падна по гръб, бяха думите, които съзря току пред очите си:
3.
I. И потърсиха те Добър Знак от Арнолд Брос (създаден в 1905) и яви им се Знак.
II. И скочиха някои, та рекоха: Абе, То Хубаво, ама Туй всъщност не е нищо повече от Случайно Съвпадение.
III. Ала рекоха други: И Случайното Съвпадение, и То е Знак.
Из „Книга на номите“
Знаци и Табели,
Глава 2, стихове I–III
Масклин открай време не беше наясно по въпроса за Арнолд Брос (създаден в 1905). Като си помислиш, Магазинът наистина беше голяма работа, дума да няма — с ония ми ти движещи се стълбища и тъй нататък, пък и ако не бе го създал Арнолд Брос (в 1905) — то кой тогава? В края на краищата, освен човеците нямаше кой друг да е. Не че мислеше човеците за толкова тъпи, колкото ги смятаха другите номи. Може и да бяха големи и бавни, ала притежаваха някакъв особен вид инат. Със сигурност можеха да се обучат да вършат разни прости неща.
От друга страна, светът се простираше навред и бе пълен с какви ли не сложни работи. Май че множко би му дошло на Арнолд Брос да ги създаде всичките.
И тъй, Масклин бе решил да не решава нищо по този въпрос, с надеждата, че ако този Арнолд Брос наистина съществува и разбере същото и за Масклин, няма да е кой знае колко против.
Мъчното на това да поддържаш въпроса открит, естествено, беше, че хората постоянно ти висяха на главата и се опитваха да напъхат вътре това или онова.
Разпънаха внимателно падналия от небето избелял вестник на пода в една от съборетините.
Целият беше в думи. Повечето от тях разбираше дори и Масклин, но даже и на Грима се наложи да си признае, че не се сеща какво могат да означават, нанизани една след друга. Например, ДАСКАЛИ РАЗПЕРТУШИНВАТ ШОКИРАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ си беше пълна мистерия. Както и БУНТАРЯТ СРЕЩУ ДАНЪКА НА ГЛАВА БУДИ СВИРЕП ГНЯВ. Да не говорим за ИГРАЙТЕ СУПЕРБИНГО ВЪВ ВЕЧЕРНА ПОЩА. Но тия загадки можеха и да почакат.
Онова, в което се бяха втренчили всички погледи, беше малка групичка думи — на големина горе-долу колкото ном — под заглавие ЛИЧНОСТИ.
— Това ще рече „човеци“ — обади се Грима.
— Тъй ли? — попита Масклин.
— А отдолу пише ето какво: „Милионерът-плейбой Ричард Арнолд, който непрекъснато кръстосва земното кълбо, следващата седмица отлита за слънчева Флорида, за да наблюдава изстрелването на «Арнсат 1», първия комуни… — тя се поколеба, — комуникационен спъ… спътник, построен от «Арнко Интър… нашънъл». Този скок в бъдещето е осъществен само месеци след пожа… пожара в… — По гърба на номите, които досега следяха думите с нея, полазиха тръпки, — в «Арнолд Брос», универмага в Блекбъри, първия от тяхната верига магазини и основа на мулти… милионерската търговска компания. Той е бил основан от Олдърман Франк У. Арнолд и брат му Артър. Неговият в-в-внук Ричард (39), който ще…“ — Гласът й стихна до шепот.