Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 9

— От него ще успеем да се скрием. Както и да е — Ангало плъзна поглед по лицата наоколо. — Може пък човеците пак да се махнат оттук. Да си вдигнат камъните и да се разкарат. А пък ние да се върнем. Можем да пращаме всеки ден по някой да ги шпионира.

— Чини ми се, май от доста време ти се върти из главата тоя хамбар — подхвърли Доркас.

— Преди време говорихме за него с Масклин, докато ловувахме из района — обясни Ангало. — Помниш ли, Масклин?

— Хм — отвърна Масклин, зареял поглед в пространството.

— Помниш ли как изкачихме хълма, и аз ти рекох „Тая къща може да ни свърши работа, ако потрябва“, пък ти рече „Да“?

— Хм! — отвърна Масклин.

— Да, ама нали идва онова… Зимата — обади се някакъв ном. — Нали се сещате. Студ. И всичко блести.

— И червеношийки щъкат — добави друг.

— Ъхъ — поколеба се първият. — И те. Зима е, тате лапа пръжки с лук, и червеношийки чуруликат тук…

— Нищо им няма на червеношийките — обади се баба Моркий, която бе позадрямала за момент. — Моят тате пък разправяше, че били много вкусни, стига да успееш да ги хванеш — хвърли им тя ослепителна усмивка.

Ако сравним мисълта на всеки ном с препускащ влак, то въздействието на тази забележка беше точно като от тухлен дувар, построен напреки на линията. Най-накрая Гърдър успя да измрънка:

— Пак ви повтарям — няма какво да се нервираме още отсега. Трябва да изчакаме, и да се уповаваме на Арнолд Брос, който ни води.

Последва тишина. И после, много тихо, се обади Ангало:

— Туй страхотно ще ни оправи, няма що.

Отново мълчание. Само че този път — плътно и тежко, и все по-плътно, и все по-тежко, и все по-застрашително. Сякаш буреносни облаци се трупаха над планина. И накрая блесна първата светкавица.

— Какво, какво? — бавно изрече Гърдър.

— Казах само онова, което си помислиха всички — отвърна Ангало. Изведнъж сума ти номи старателно се вторачиха в пръстите на краката си.

— И какво искаш да кажеш с това?

— Ами къде го Арнолд Брос? — скочи Ангало. — С какво ни е помогнал да се махнем от Магазина? Как точно, искам да кажа? С нищичко не ни е помогнал, нали така? — Гласецът на Ангало потрепера, сякаш и самият той се бе ужасил, като се чу да приказва такива работи. — Сами го направихме! Разбрахме как и се справихме сам-сами! Научихме се да четем книги — вашите книги — разбрахме, кое как е и направихме всичко сами…

Пребледнял от гняв, Гърдър рязко скочи. Зад него Низодемус затисна уста с ръка — явно твърде шокиран, че да може да каже каквото и да е.

— Арнолд Брос (създаден в 1905) винаги е с номите, където и да отидат те! — изкрещя Гърдър.

Ангало залитна назад. Само че… баща му беше един от най-големите инати в Магазина, а той си беше цял бащичко. Лесно не се даваше.

— Това ей сега си го измисли! — гракна той. — Не съм казал, че е нямало нещо си в Магазина, ама то онова си беше за Магазина, а пък тука сме тука, и сме само ние! Работата е там, че вие, Канцелариите, разполагахте с такава власт в Магазина, та сега не ви изнася да се откажете от нея!

Тук се надигна Масклин.