Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 13

С чист генотип, който ни позволява да живеем заедно и да имаме деца.

— Съгласен съм, Едгар — полугласно казах аз. — Съгласен съм да ти кажа името на твоя син и да променя миналото на Катя.

— Не да го промениш, не! Да го поправиш!

Едгар стоеше зад гърба ми. С чашки за кафе в ръка. И конячен мирис, проникващ през филтрите.

* * *

Сондата се „прояви“ на брега на морето. Утрото още не беше встъпило във владенията си, звездите едва започваха да помръкват. Въздухът беше прохладен и влажен, слабият вятър ме караше да настръхвам независимо от закопчаното догоре яке. Якето беше идиотско, без терморегулация и настройка на размера. Впрочем, както и всичките ми останали дрехи.

Над нас се появи сива метална полусфера, с диаметър двайсет метра, закривайки звездите. Около секунда сондата вися неподвижно, очертанията й ту потъмняваха, придобивайки обемност, ту започваха да примигват, изчезвайки. Машината влизаше в истинското време, изравнявайки темпоралното си поле с темпоралните показатели на реалността. Ето — мигането спря, сивата полусфера внезапно придоби цвят. Миниатюрни оранжеви светлинки опасваха корпуса, осветявайки олющената синя боя. Сондата, конструирана преди няколко години, работеше без ремонт вече няколко века. Металният купол плавно кацна на пясъка, в съскащата пяна на прибоя. Водата плесна недоволно, разбивайки се в неочакваната преграда.

— Сигурен ли си, че е безопасно? — попитах със съмнение аз, гледайки как нервно, на тласъци, се отваря овалният люк на сондата.

— Напълно — бързо, без да се замисли, отвърна Едгар. — Дрехите ти са от съответната епоха, знаеш диалекта им. Разполагаш с техника от нашето време… и с особените си способности.

— Не говоря за това. Мен лично заплашва ли ме нещо?

Люкът най-накрая се отвори и във вътрешността светна ярка бяла светлина.

— А, ето какво имаш предвид… — Едгар помълча няколко секунди. После продължи: — Разбира се, нашата намеса в миналото ще повлияе на хода на историята. Ще се промени съдбата на Виктор, частично — на Галя и Денис. Част от измененията ще се стопят и ще изчезнат безследно. Други ще променят съдбата на близките им хора. Не можем да коригираме всичко. Може да се родят нови хора, могат да изчезнат съществуващи в нашата реалност. Но в едно можеш да си сигурен, и това е заключение на институтския компютър: измененията няма да засегнат нашите съдби. В противен случай не бих одобрил това вмешателство.

Едгар беше попаднал в капана на собствения си страх. Опасенията ми в надеждността на сондата бяха изтълкувани от него като отражения на собствените му страхове. Той се притесняваше, че намесата няма да е толкова незначителна, колкото му се искаше да си представя. Убеждавайки ме, той неволно издаде онова, за което се бях замислял.

И не исках да се замислям.

— Това прилича на самоубийство, Едгар.

— Изобщо не прилича! Ако една реалност възникне на мястото на друга, значи така е трябвало да стане. Ние сме само оръдия в ръцете на съдбата, макар че не подозираме за това… В края на краищата, Миша, не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата!