Читать «Почти е пролет» онлайн

Сергей Лукяненко

Почти е пролет

Зад дебелото студено стъкло умираше зимата. Влажните безформени снежинки се сипеха върху черната земя, върху мокро проблясващия под светлината на лампите асфалт, върху забързаните фигури на минувачите. В далечината като бели гребени се движеха вълните на морето. Вече трети ден в Балтика бушуваше буря.

С края на окото си видях мъж, седящ на пет метра от мен. Твърде старателно се опитваше да не ме поглежда…

Някога не обичах такива като него — нерешителни и настойчиви едновременно. Тяхното появяване означаваше неизбежни молби и не по-малко неизбежен отказ. Но в момента предстоящият разговор не предизвика никакви емоции. Мъжът можеше да има хиляди причини да иска да се срещне с мен. А аз имам само една причина да стоя в чакалнята на регионалния генетичен център.

Залата беше голяма — болезнена предвидливост на строителите. Но изобилието на модни скулптури от цветно стъкло, тропически растения, провиснали от прозрачния таван чак до пода и огромни аквариуми с ярки рибки я правеха почти уютна. Тиха музика заглушаваше гласовете, приглушена светлина размиваше лицата. Тук не е прието да се говори високо, тук не е прието да разпознаваш околните. Тук не плачат от мъка и не се смеят от радост. Тук просто чакат.

— Вашият талон, ако обичате. — Момиче в зелена униформа се беше приближила към креслото ми.

Подадох й малък бял правоъгълник. Никакви имена, само десетцифрен номер и снимка.

— Вашият резултат. — В дланта ми легна запечатан плик със същия номер, както на талона. — Късмет.

Кимнах. Думите на момичето бяха формалност, заучена формула на вежливост. Но колко ми трябва сега именно късмет… Поне мъничко късмет. Малко зелено печатче върху гербовата хартия в плика.

— Благодаря — полугласно казах аз. — Благодаря…

И скъсах плътния плик — внимателно, в самия му край, както са правели преди мен милиони, стотици милиони хора.

Листът беше твърде голям за онези няколко реда, които диагностичният компютър беше отпечатал тази сутрин върху него. И нищо чудно — в хартията бяха пресовани лентови микросхеми, които предотвратяваха фалшификацията по-надеждно от всякакви печати и водни знаци.

…

Михаил Кобрин, 18 години

Соматично здрав.

Експериментална мутация на ембрионален стадий тип ОЛ-63 с положителни резултати. Генотип — 81% чисти, 19% слабо негативни. Жълт печат.

…

Екатерина Новикова, 16 години

Соматично здрава.

Генотип: 67% чисти, 32% слабо негативни, 1% средно негативни. Жълт печат.

…

Взаимна генетична съвместимост:

Съвпадение на рецесивни негативни гени от тип ЦМ-713.

Абсолютни противопоказания.

Възможност за оперативна терапия — 0%.

Червен печат.

Той стоеше най-отдолу — този същият червен печат с надпис: „Забрана. Генетичен контрол“.

Стисках в ръцете своя лист-присъда, сякаш възнамерявах да го разкъсам на части или да го смачкам на топка и да го метна в нечие лице. Например на мъжа, който се приближаваше към мен с напрегната, съчувствена полуусмивка…

— Червен печат ли, Миша?

Аз не го замерих със заключението на генетиците. Аз кимнах безпомощно. И веднага, проклинайки се за тази безпомощност и желанието да заплача, казах: