Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 12

— …та той е сополанко, идиот! Как не разбираш това? А аз те обичам и съм готов… на всичко.

— Стига, Витя! Това не променя нищо! — Момичето забележимо нервничеше.

— Така ли мислиш? Но ние сме сами в апартамента, съвсем сами. — Виктор протегна ръка към момичето и я погали по бузата. — Някога ти харесваше да се целуваш с мен… и не само да се целуваш… Когато бяхме сами, като сега.

С рязко движение момичето отхвърли ръката му. Каза със звънлив глас:

— Не ме принуждавай да те намразвам, Витя. Защото ще те намразя… дори заради една целувка.

Виктор се отвърна. Бавно, сякаш му костваше колосални усилия.

Екранът изгасна.

— А момичето е с характер — изкоментира Едгар. — Какво пък, тогава да се опитаме да повлияем и на двамата. Ще пуснем в квартирата амурин…

— Почакай!

Аз го спрях, сякаш пред нас имаше не компютърна симулация, а реално променяно минало.

— Едгар, ами ако просто спре тока? Авария в електроцентралата, прекъсване на проводник…

Едгар сви рамене. И набра на клавиатурата няколко команди.

— …Витя, този разговор е излишен… Обясних ти всичко още преди месец.

— Но аз те обичам!

Полилеят примигна. Светлината помръкна и изгасна. През тъмния квадрат на прозореца надничаха звезди. Момичето изписка. И виновно каза:

— Сигурно са бушоните… Къде си, Витя?

— Тук… Не са бушоните, в съседните сгради също е тъмно.

— Хвани ме за ръката…

Тъмнина. Лек шум. Потиснатият глас на Виктор:

— Всичко е както преди. Само че тогава сами изгасихме светлината… Помниш ли?

— Витя, недей!

— А в прозореца светеше луната… И магнетофонът въртеше касета с „Бийтълс“…

Тъмнина. Шум.

— Недей, Витя…

Тъмнина. Шум. Скърцане на диван.

— Защо… Това няма да промени нищо…

— Искам да те запомня цялата… Всяка бенка… Знам ги наизуст…

— Витя…

Едгар ме погледна с уважение. Попита:

— Да включа ли инфрачервената камера?

— Защо? — Започна да ме втриса. — И така всичко е ясно.

Едгар отново се зае с компютъра. Снимки, схеми, носещи се по екрана редове.

— Въздействието е минимално… Галя дори няма да знае кой е баща на детето й. И постепенно ще си внуши, че е от съпруга й. И момичето много ще прилича на… прототипа. Дори ще се омъжи за същия човек, така че няма нужда от повторно вмешателство… А в третото поколение разликите почти ще изчезнат. Трябва само да поработим с Виктор, за да не повтаря своите… запомняния на бенки. Иначе момъкът е способен да разруши семейството им.

— А каква ще е Катя?

Едгар облиза пресъхналите си устни:

— Отивам да сваря кафе. А ти постой пред екрана. Компютърът ще ти покаже петдесетина епизода от вашите взаимоотношения. Сам ще прецениш дали има много разлики.

Нямаше разлики. В новия вариант на реалността се разхождахме по същите пътеки в парка. И се скарахме заради любимото куче на Катя, което настъпих по опашката. И ядохме шоколадов сладолед.

Аз гледах екрана, страхувайки се да не видя погрешен жест, да чуя погрешна дума. Очаквайки, че от лицето на Катя ще надникне друг човек, не по-добър или по-лош, а просто различен. Но пред мен беше Катя. Именно тя. С предишната си сериозна гримаса, с до болка познатата усмивка, изникваща толкова ярко и неочаквано. С бенка на дясната буза…