Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 11

— Сондата се върна от миналото — възбудено прошепна Едгар. — Сега компютърът ще предложи варианти за намеса… ако съществуват.

Екранът примигна, после остана празен за около секунда. След това се появи снимка — момиче, съвсем младо, малко по-възрастна от Катя, и двама младежи — тъмнокоси, мургави, приличащи си един на друг. Направо върху снимките, сякаш ги зачертаваха, пробягаха редове — толкова бързо, че не успявах да прочета и половината. Едгар общуваше с компютъра далеч по-бързо от дилетанти като мен.

— Ето го! — Едгар ме хвана за ръката. — Ето го вариантът! Само чуй!

…Момичето се казваше Галя и изобщо не приличаше на Катя. Но в реалното минало тя и Денис Рюмин, нейният съпруг, са имали дъщеря. Прабаба на прабабата на Катя. Също неприличаща много на моята годеница… Именно Денис Рюмин е притежавал поразените гени, обрекли нас с Катя на непълноценност.

Но съществуваше и алтернативен вариант. Неуспелият съперник на Денис на име Виктор. Негов връстник и братовчед…

— Намесата е минимална, Миша! Дори не се налага да проваляме брака!

…Това се случило три дни преди сватбата. Виктор е отишъл при Галя, за да си изяснят отношенията за последен път. Посещението се оказало кратко…

— Сега ще видим какво точно е станало.

Изображението на екрана се промени. Стаичка, пълна със старинна мебел. Груб масивен телевизор в ъгъла. Кристален полилей, заливащ стаята със светлина. Момиче и момче, седящи на дивана.

Сондата беше избрала добра позиция за снимане. Ние прекрасно виждахме лицата им — престорено спокойното лице на девойката и напрегнатото вдървено лице на юношата.

— Витя, този разговор е излишен… Обясних ти всичко още преди месец.

— Но аз те обичам… — Юношата произнесе това толкова безпомощно, че аз отклоних поглед от екрана.

— И какво от това?

Странно, но в гласа на момичето почувствах не толкова злоба, колкото притеснение и вина. Сякаш тя не беше много уверена в правотата си… Но момчето не почувства това.

Той стана и бързо излезе от стаята. Момичето остана на мястото си. След няколко мига се хлопна врата.

Екранът изгасна.

— Жалко… — Едгар ме погледна накриво. — Детето можеше да бъде заченато тази вечер, а не три дена по-късно.

— Именно момиче?

Едгар вдигна вежди.

— Ама че въпрос… Ти какво, да не смяташ, че полът на детето зависи от бащата?

— Разбира се! X- и Y-хромозомите, които определят пола — това… така да се каже, е мъжко производство.

Едгар се развесели:

— Не споря! Но факторът за проницаемост на яйцеклетката, който позволява в нея да проникне само един сперматозоид, зависи изцяло от жената. На практика това няма никакво значение, защото факторът е невъзможно да се определи. Но в този, вече отминал месец, Галя е могла да зачене само момиче… Добре, нека прегледаме вариантите. Например… — Пръстите му пробягаха по клавиатурата. — Ако Виктор беше по-настойчив. Можем да променим действията му чрез стимулатор преди посещението му при Галя.

Екранът светна отново. Същата стая, същото престорено спокойствие върху лицето на Галя. И насмешливото, уверено лице на Виктор…