Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 18
Сергей Лукяненко
— Миша, никога повече не ме изоставяй. Става ли? Толкова ми беше скучно… А защо не се обади вчера? Къде беше?
Къде бях? В града на ненаписаните писма. В кралството на неизречените думи. Удрях по мутрата предците на моята любима.
— Защо мълчиш, Миша? Миша! Обичам те!
Катя си е останала такава, каквато беше и преди. Е, може би нещо мъъъничко се е изменило. Невидимо за очите, неусетимо за моето свръхобоняние. Нещичко неуловимо, ефимерно. Един процент. Може би ние обичаме именно този неуловим процент, тази стотна част, която не ни е по силите да назовем? А може би на никого не е дадено да преправи своята любов…
— Всичко е наред, Катя — прошепнах аз. — Искам да бъдеш щастлива. Всичко е наред.
Някой смутено се прокашля зад гърба ми. Обърнах се и видях вежливо усмихнатия келнер.
— Извинете, вие ли сте Михаил Кобрин?
Кимнах.
— Търсят ви по видеофона. Много ви молят да се обадите.
Стиснах здраво дланта на Катя. Усмихнах й се одобрително и влязох в малката стъклена кабина.
От екрана Едгар гледаше някъде покрай мен.
— Мария и Андрей Денисенко нямат и никога не са имали син — с вял, безцветен глас каза той.
— Но аз го видях. Говорих с него — стъписано казах аз.
— И аз го видях. В записите на темпоралната сонда, която те следеше. Момчето е съществувало само в предишната реалност. В сегашната го няма. Изкуственото оплождане с материал от неизвестен донор преди десет години е било неуспешно. Така е записано в медицинския картон, разбираш ли?
— Нашата намеса е засегнала тази жена?
Едгар кимна. И каза, почти преминавайки на вик:
— Дори не ми хрумна да проверя приемните родители. Пресметнах само моята и твоята жизнена линия. Разбираш ли? Имам само запис. Момче с велосипед… Той много прилича на сина ми… който загина. Ако го бях видял по-рано, щях сам да се досетя.
— Кулата от кубчета падна, Едгар. — Дори нямах сили да го утешавам. — Тя падна, а ние сме под развалините.
Обърнах се и тръгнах към момичето, което ми се налагаше да обичам.
Информация за текста
Сергей Лукьяненко
Почти весна, 1997
Редакция: NomaD, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10202]
Последна редакция: 2009-01-11 16:53:37
1
2
Марихуана (жарг.) — Б.пр.
3
„Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен. И двете не бива да търся и да предполагам само, сякаш са забулени в тъмнина, или като че са в трансцендентната сфера извън моя кръгозор; аз ги виждам пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за своето съществуване. Първото започва от мястото, което заемам във външния сетивен свят, и разширява връзката, в която стоя, необозримо далеко със светове и светове, и системи от системи, освен това още и в безгранични времена на тяхното периодично движение, на тяхното начало и продължителност. Второто започва от моето невидимо Аз, от моята личност, и ме представя в един свят, който има истинска безкрайност, но който само разсъдъкът може да проследи и с който (но чрез него същевременно и с всички онези видими светове) аз познавам себе си не както там само в случайна, но във всеобща и необходима връзка.“ (Имануил Кант. Критика на практическия разум. С. 1974, стр. 218. Превод от немски: Цеко Торбов.). — Бел.NomaD.