Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 18

— Миша, никога повече не ме изоставяй. Става ли? Толкова ми беше скучно… А защо не се обади вчера? Къде беше?

Къде бях? В града на ненаписаните писма. В кралството на неизречените думи. Удрях по мутрата предците на моята любима.

— Защо мълчиш, Миша? Миша! Обичам те!

Катя си е останала такава, каквато беше и преди. Е, може би нещо мъъъничко се е изменило. Невидимо за очите, неусетимо за моето свръхобоняние. Нещичко неуловимо, ефимерно. Един процент. Може би ние обичаме именно този неуловим процент, тази стотна част, която не ни е по силите да назовем? А може би на никого не е дадено да преправи своята любов…

— Всичко е наред, Катя — прошепнах аз. — Искам да бъдеш щастлива. Всичко е наред.

Някой смутено се прокашля зад гърба ми. Обърнах се и видях вежливо усмихнатия келнер.

— Извинете, вие ли сте Михаил Кобрин?

Кимнах.

— Търсят ви по видеофона. Много ви молят да се обадите.

Стиснах здраво дланта на Катя. Усмихнах й се одобрително и влязох в малката стъклена кабина.

От екрана Едгар гледаше някъде покрай мен.

— Мария и Андрей Денисенко нямат и никога не са имали син — с вял, безцветен глас каза той.

— Но аз го видях. Говорих с него — стъписано казах аз.

— И аз го видях. В записите на темпоралната сонда, която те следеше. Момчето е съществувало само в предишната реалност. В сегашната го няма. Изкуственото оплождане с материал от неизвестен донор преди десет години е било неуспешно. Така е записано в медицинския картон, разбираш ли?

— Нашата намеса е засегнала тази жена?

Едгар кимна. И каза, почти преминавайки на вик:

— Дори не ми хрумна да проверя приемните родители. Пресметнах само моята и твоята жизнена линия. Разбираш ли? Имам само запис. Момче с велосипед… Той много прилича на сина ми… който загина. Ако го бях видял по-рано, щях сам да се досетя.

— Кулата от кубчета падна, Едгар. — Дори нямах сили да го утешавам. — Тя падна, а ние сме под развалините.

Обърнах се и тръгнах към момичето, което ми се налагаше да обичам.

Информация за текста

Сергей Лукьяненко

Почти весна, 1997

Редакция: NomaD, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10202]

Последна редакция: 2009-01-11 16:53:37

1

Нюхач — термин, въведен от С. Лукяненко, който не може да има еднозначен превод на български. „Нюхач“ приблизително означава „цар на мириса“, „майстор по мирисането“, „познавач на миризмите“, „страхотен надушвач“. Също така тази дума в немалка степен се свързва и със значенията на „човек, проявяващ нюх“ — т.е. който има силно развит усет да разпознава скритото зад видимото или пък да предвижда бъдещи събития. — Бел.NomaD.

2

Марихуана (жарг.) — Б.пр.

3

„Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен. И двете не бива да търся и да предполагам само, сякаш са забулени в тъмнина, или като че са в трансцендентната сфера извън моя кръгозор; аз ги виждам пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за своето съществуване. Първото започва от мястото, което заемам във външния сетивен свят, и разширява връзката, в която стоя, необозримо далеко със светове и светове, и системи от системи, освен това още и в безгранични времена на тяхното периодично движение, на тяхното начало и продължителност. Второто започва от моето невидимо Аз, от моята личност, и ме представя в един свят, който има истинска безкрайност, но който само разсъдъкът може да проследи и с който (но чрез него същевременно и с всички онези видими светове) аз познавам себе си не както там само в случайна, но във всеобща и необходима връзка.“ (Имануил Кант. Критика на практическия разум. С. 1974, стр. 218. Превод от немски: Цеко Торбов.). — Бел.NomaD.