Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 10

Може би на Едгар му е помогнала откраднатата темпорална сонда. Но по-вероятно е именно съветите на компютъра да са му помогнали да открадне и да обяви за изгубена една от малкото съществуващи машини на времето.

Тогава, преди три месеца, набирайки пред очите ми дълъг ред цифри — прост, но надежден шифър, — Едгар превърна домашния си компютър, простият маломощен „Балтис-07“, в придатък на една от най-сложните машини, създадени от човечеството. Докато набираше команди на клавиатурата — „Балтис“ нямаше дори гласов интерфейс, — Едгар ми обясняваше своя план:

— Да изменим твоето минало, Миша, е невъзможно. Ще предизвикаме времева примка… Затова ще трябва да работим с предците на твоето момиче… Не ме гледай така! Трябва да премахнем един процент от гените й. И да ги заменим с други, чисти, съвместими с твоите. За целта е достатъчно да се намесим в седмото поколение на предците й. Нека някой си Саша Иванов стане баща вместо Ваня Александров. Останалото трябва да си остане същото. Същите мама и татко, същите баба и дядо. Ние просто изваждаме едно кубче от основата на пирамидата и го заменяме с друго. Няма значение, че кубчетата са с различни цветове, важното е пирамидата да устои…

Дори тогава ми прилоша. Живеещите много отдавна хора, неизвестно защо, не ми изглеждаха като разноцветни кубчета в пирамида, на чийто връх беше Катя. Но Едгар продължаваше да говори, бързо, уверено, и аз се поддавах на хипнозата на думите му. Сигурно много съм искал да се поддам.

— Разбира се, новата Катя ще стане малко по-различна. Ще има по-силно сърце или по-слаби дробове. Може би бенката, която има на бузата си…

Трепнах — Катя наистина имаше бенка на бузата си.

— …ще се премести на шията. Но нищо повече от това!

— А къде е гаранцията, Едгар? Ами ако стане жестока или досадна? Ако намрази пътешествията и започне да отглежда кактуси? Ако спре да ме обича, в края на краищата!

Едгар очакваше този въпрос. Той ласкаво прекара длан по екрана — плоска, светеща с мека светлина пластина над клавиатурата на компютъра.

— Гаранцията е тук, Миша. В този електронен мозък и в темпоралната сонда, която сега изследва предците на Катя. Изследва ги детайлно, чак до анализ на поведението през целия им живот. Това ще отнеме стотици години работа на сондата… субективни години, разбира се, и почти ще изчерпи ресурса й. Но ние ще почакаме само няколко минути.

Погледнах Едгар с неволно уважение. Темпоралната сонда, на която всяка секунда от работата й се записва на касета с надпис „Да се пази вечно“, сега безконтролно се разхожда из миналото. А институтският компютър, чието време е разпределено за години напред, я контролира, едновременно решавайки проста задачка — как да скрие факта, че работи.

По екрана преминаха някакви редове. Замигаха кадри, приличащи на стара кинохроника: уродливи автомобили, еднообразни къщи. Появиха се нечии портрети и сложна плетеница на родословни дървета.