Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 9

— Точно така.

— А сега залагаш на друго… На ампулата в десния джоб на сакото!

Ръката на Едгар се метна към джоба. Застина, вкопчена в плата. А на лицето му, за пръв път от момента на запознанството ни, се появи страх.

— Откъде взе тази гадост, Едгар? Виж ти… Наркотик на истината. От миналото ли го домъкна?

— И сега може да се намери лесно… — хрипливо прошепна Едгар. — Ти какво, да не четеш мисли?

— Миризми, Едгар, миризми. Преди да решиш да ми забиеш инжекцията, аз ще подуша това. Ще усетя скока ти още преди да сгънеш крак и удара — още преди да замахнеш.

Той се обърка. Малко преувеличих възможностите си, но лесно долових объркването на Едгар. За всеки случай добавих:

— И освен това… Защо мислиш, че този препарат ще ми подейства? Аз съм мутант. Напивам се от еуфилин и заспивам от йод. Съдържанието на тази ампула може да се окаже отровно за мен. Или да е не по-опасно от обикновена вода.

— Печелиш… — Едгар театрално вдигна ръце. Но в мириса му като тънка зелена линия се вмъкна облекчение. Беше се примирил. Позволи си да се отпусне и да се предаде. — Всичко ще бъде честно, Миша. Ще направя онова, което ти обещах, а ти ще ми кажеш името.

— Именно това ще решим сега. — Почувствах се господар на положението и не можах да се удържа от подигравка. — Хрумна ми, че ти си много опасен човек. Така че се налага да те попитам по какъв начин възнамеряваш да си върнеш сина. Никъде в света не съществуват документи, доказващи, че ти е роден син.

— По какъв начин? Не много етичен, Миша. Ще променя миналото му, ще го променя така, че днес той вече ще има знак за самостоятелност. Едновременно с това ще се скара с родителите си, ще напусне дома си…

— …напълно случайно ще се срещне с теб, ще се сприятелите, а после ще се съгласи на генетична проверка. Ами ако добрият чичо Едгар е негов роднина? А чичо Едгар неочаквано ще се окаже татко. Вестниците и телевизията ще гръмнат за удивителната среща на баща и син, познатите един през друг ще ви поздравяват. Ти отново си пълноценен човек. Твоят малък, но самостоятелен син напълно доброволно живее при теб.

— Ще му бъде добре при мен, Миша! — Едгар пребледня толкова силно, че се изплаших дали не съм прекалил.

— А приемните му родители?

— Нали казах, че това няма да е много етична постъпка!

Замълчахме. После Едгар злорадо добави:

— Впрочем, и аз мога да задам същия въпрос, Миша. Етично ли ще е онова, което ще направиш в двайсети век?

Отклоних поглед. И отвърнах:

— Добре, Едгар. Помня какво говорехме. И ще извърша престъпление преди сто и петдесет години… както и ти ще извършиш своето след седмица.

— Не бъркай истинското и субективното време, Миша. Ти ще нарушиш закона утре сутринта.

Аз наистина прекрасно си спомнях нашата беседа, която се състоя преди три месеца. Помнех я така, сякаш само преди час стояхме зад пулта на компютъра…

* * *

Не знам по какъв начин Едгар беше инсталирал в дома си терминал към институтския компютър. Това беше строго забранено. Достъпът до който и да е компютър, способен да прогнозира човешкото поведение, даваше огромна, неконтролируема власт. Е, а главният компютър в Темпоралния Институт правеше тази власт безгранична.