Читать «Свръхнова» онлайн - страница 99

Себастиан вече надяваше металната халка около сгърчените крака на животното си, когато Лорк го настигна на върха на стълбите.

— Отново аз — Лорк пое дълбоко въздух и постави длан върху златистото рамо на Себастиан, — тебе благодаря.

Те погледнаха надолу от скалата, но никакъв ездач не пореше мъглата.

— Ти в голяма опасност си ли?

— Съм.

Тайи бързо прекоси пристана и застана до Себастиан.

— Какво това беше? — Очите й, метално живи, просветнаха между двамата мъже. — Аз освободено черното чудовище видях.

— Всичко наред е — отвърна Лорк. — Вече. Преди малко ми се наложи да се с Кралицата на мечовете сбия. Но вашето животно мен спаси.

Себастиан хвана Тайи за ръката. Щом пръстите й усетиха близостта на неговите, тя веднага се успокои.

Себастиан попита сериозно:

— Не е време да тръгваме ли?

Тайи продължи въпроса му:

— Да до твоето слънце стигнем?

— Не. И вашето.

Себастиан се начумери.

— Сега към Дим, Мъртвата сестра отиваме — отговори Лорк и на двамата.

Светлина и сянка, сянка и светлина: близнаците идваха по кея. Върху лицето на Линсеъс личеше объркване. С Идас не беше така.

— Но…? — започна Себастиан. Ръката на Тайи се раздвижи в неговата и той замълча.

Лорк предпочете да спести отговора на незавършения въпрос, но каза:

— Сега да намерим останалите трябва. Аз каквото исках, дочаках. Да, да тръгваме време е.

Катин залитна напред и сграбчи халките. Дрънченето отекна в мрежохранилището.

Лео се изсмя.

— Ей, Мишок. В тоя последния бар май твоя голям приятел твърде много пил, мисля аз.

Катин възвърна равновесието си.

— Не съм пиян — той вдигна глава и погледна металните завеси. — Два пъти по толкова ми трябва, за да се напия.

— Странно, а аз съм. — Мишока отвори торбата си. — Лео, ти каза, че искаш да ти изсвиря още нещо. Какво искаш да видиш?

— Все едно какво, Мишок. Изсвири каквото искаш.

Катин отново разклати мрежите.

— От звезда до звезда, Мишок. Представи си една огромна плетеница, която обгръща вселената, докъдето стига човек. Това е схемата, по която се развива историята днес. Не виждаш ли? Така е. Това е моята теория. Всеки човек е брънка в тази мрежа, а нишките й са връзките между хората, културни, икономически и психологически. Всяко историческо събитие е като вълна под мрежата. — Той отново затрака с халките. — То преминава през цялата мрежа, разтяга и свива културните връзки, които приобщават хората един към друг. Ако събитието е много катастрофално, връзките се разкъсват. Мрежата се разпада. Де Айлинг и Алвин-34 само спорят къде започва вълнението и колко бързо се движат вълните. Но знаеш ли, тяхното общо становище е едно и също. В моя роман, Мишок, искам да уловя момента, когато мрежата се хвърля, както и обхвата й. Искам да се разпростра върху цялата плетеница. Но трябва да намеря, също така, и централния сюжет, онова голямо събитие, което разтърсва историята и кара халките да се удрят една в друга, да проблясват пред очите ни. Един спътник ми трябва, Мишок, да се оттегля на някоя хубава скала, да усъвършенствам своето изкуство, да размишлявам върху възхода и паденията на мрежата, това е което ми се иска, Мишок. Но централният сюжет така и не идва!