Читать «Свръхнова» онлайн - страница 98

Тя въздъхна дълбоко. Духна вятър и отметна косата й, разстла я върху раменете й, а високото й чело се сбърчи. Очите й бяха мрачни.

— Предполагам, че ти дължа същото предупреждение. — Той кимна с глава. — Считай, че съм ти го отправила. — Тя се надигна от стената.

— Приемам.

— Добре — тя вдигна ръката си и замахна към него.

В този момент триста квадратни метра сплетени вериги прелетяха над главата й и се стовариха върху него.

Халките обхванаха и натъртиха вдигнатите му ръце. Той се олюля под тежестта им.

— Ръби…!

Тя замахна с другата си ръка и хвърли още един пласт.

Момичето се изви назад, дръпна силно и мрежата така го удари по глезените, че той се свлече.

— Не! Нека да…

През мърдащите брънки той видя, че тя отново е с маска: очите й бяха зад проблясващи стъкла, устата и ноздрите — закртити. Чувствата й намираха израз в движението на крехките й рамене, върху които изведнъж се очертаха дребни мускули. Тя се наведе, коремът й се сгъна. Адапторните вериги увеличаваха силата на ръцете й около петстотин пъти. Лорк бе рязко дръпнат няколко стъпала напред. Той падна, притисна се до стената. Скалата и метала се впиха в ръцете и коленете му.

Здравината на халките бе за сметка на точността на движението им. Отливната вълна засмука мрежата и той успя да пропълзи под нея и да спечели две стъпала. Но Ръби замахна с крак назад и го свлече с четири стъпала надолу. Две от тях той пое с гърба си, а едно — с бедрото си. Тя го теглеше надолу. Мъглата обхвана прасците й, тя се потапяше заднешком в задушливата мъгла, спускаше се, докато върху повърхността на мъглата остана само черната й маска.

Той се отблъсна от нея и падна пет стъпала надолу. Легнал на една страна, той се хвана за халките и се напъна. Ръби се олюля, а той отново одраска рамото си в ръба на камъка.

Лорк си даде почивка — от мрежите, от собственото си задъхване. Отново се опита да се промуши под товара натежал върху него.

Изведнаж той чу как Ръби ахна.

Отмести брънките от лицето си и отвори очи. Нещо там…

То се стрелна между стените, черно и пляскащо криле.

Ръби замахна с ръка, за да го отпъди. Цялата мрежа се оказа във въздуха над Лорк. То се издигна, грабнало халките.

Петдесет паунда метал се стовариха обратно в мъглата. Ръби се олюля и изчезна.

Лорк слезе още няколко стъпала надолу по стълбите. Мъглата вече обвиваше бедрата му. Стипчивата арсенова пара мътеше главата му. Той се закашля и се облегна на скалата.

Черното нещо плющеше сега около него. Тежестта за момент изчезна. Озова се горе на камъните. Поел дълбоко свеж въздух, запъхтян и замаян, Лорк се погледна назад.

Мрежата се люлееше над него, сграбчена от звяра. Той беше изпълзял с още едно стъпало нагоре, когато силуетът запърха свободен. Халките паднаха тежко върху крака му, смъкнаха се, провлачиха се надолу по стълбите и изчезнаха.

Лорк седна и се насили да проследи полета на нещото между камъните. То подмина стените, направи два кръга и се върна върху рамото на Себастиан.

Мачтовият киборг, клекнал, надничаше надолу от стената. Лорк с мъка се изправи на крака, стисна очи, разтърси глава и се затътри нагоре по Ескларос де Нуагес.