Читать «Свръхнова» онлайн - страница 97

— Знаем, че се опитваш да направиш нещо, което да срине фамилията Ред. Това е единственото нещо, на което ти си в състояние да посветиш толкова време и усилия.

— Искрено бих желал да ти отговоря, че не си права. — Той замачка пръстите си. — Но ти все още не знаеш за какво става въпрос.

— Знаем, че е свързано с някаква звезда.

Той кимна.

— Лорк, ще ми се да изкрещя в лицето ти: за какъв се мислиш?

— Кой съм аз, та да въставам срещу Принс и красивата Ръби Ред? Ти си красива, Ръби, и аз устоявам на твоята красота много самотен, внезапно обсебен от една цел. Световете, в които сме живели ти и аз, Ръби, имат за нас различен смисъл. Моето оцеляване означава оцеляване на един свят, на много световете, оцеляване на определен начин на живот. Ако оцелее Принс… — Той вдигна рамене. — Но може би точно в това се състои играта. На нас все ни внушават, че живеем в изпразнено от съдържание общество, че в живота ни липсва единство. Световете около нас сега се рушат, но аз въпреки това все още искам да играя играта. Единственото нещо, за което съм подготвен, е да играя, да играя силно, колкото мога да издържа, но със собствен стил.

— Ти ме озадачаваш, Лорк. Принс е толкова предсказуем… — Тя вдигна вежди. — Това изненадва ли те? Принс и аз сме израстнали заедно. Докато с теб се сблъсквам с неизвестното. На онзи купон преди години, когато ме пожела, това също ли бе част от играта?

— Не. Да, но зная, че тогава още не бях изучил правилата на играта.

— А сега?

— Сега вече знам, че единственият начин да успееш, е да изработиш свои собствени нравила. Ръби, аз не искам да получа това, което има Принс. Не. Аз искам да си извоювам това, което има Принс. И щом го получа, мога да се обърна и да го захвърля. Но искам да го спечеля. Ние воюваме и въпросът е колко ли живота и колко ли свята се разклащат в процеса на тази борба. Да, всичко това ми е ясно. Ти го каза тогава: ние сме специални хора, макар и само с властта, с която разполагаме. Но ако се бях опитал да вървя с това съзнание напред, сега щях да бъда напълно парализиран. Но аз съм тук в този момент, в тази ситуация, с всичко, което ми предстои да свърша. Това, на което се научих, Ръби, е как мога аз да играя играта. Каквото и да правя аз, такъв, какъвто съм и какъвто бях принуден да бъда, аз трябва така да действам, че да победя. Запомни това. Ти сега ми направи още една услуга. Затова съм длъжен да те предупредя и затова чаках.

— Какво толкова искаш да направиш, за което се налага толкова високомерно да се извиняваш?

— Не зная още — засмя се Лорк. — Звучи твърде фалшиво, нали? Но е вярно.